Земен и Масоните

23:37 stoineff No comments

Земен получи страхотна реклама. Свързаха името на манастира с масоните.

Изковаване на гвоздеите за разпятието

Бестселърът на Димитър Недков "Заплахата Дан Браун" напълни с туристи манастира в Земен. 300 посетители се наредиха на опашка пред храма "Св. Йоан Богослов", за да търсят следи от масоните и да чуят легенди за кръстоносците и храма на цар Соломон.

Болшинството от дошлите във филиала на Националния исторически музей директно признали, че са били път до Земен, след като прочели книгата на Недков. Те били заинтригувани от разкритието, че предрешен като обикновен посетител, в манастира е идвал лично покойният папа Йоан-Павел Втори. "Питат ни какво е видял той и какво уникално има в този средновековен храм, строен през XI век", разказаха уредниците.

Манастирът, който не е действащ, а е музей, годишно се посещава от стотици любопитни туристи. През зимата обаче малко хора ни навестяват, призна екскурзоводът Зоя Милева. През декември например в книгата са записани 180 души. От началото на януари досега обаче те са двойно повече.

Освен за тайни символи на масоните туристите се интересуват и от слуховете, че рицарските общества на тамплиерите също са харесали манастира и са правили край него някои от тайнствата си. Според легендата през Земен са минали и кръстоносците. Те пък са търсили храма на Соломон по писмени знаци от стенописите. Чували сме, че през този район е имало римски път, признават екскурзоводите.

Свързват с масоните уникална фреска на Разпятието

"Изковаване гвоздеите за Разпятието" е най-ценният стенопис в манастира. Той е от XIV в. и е част от своеобразен комикс на пътя към Голгота. Целият храм е зает от три рисунки - издигането на кръста, разделянето на дрехите на Христос и изковаването на гвоздеите. Те на практика са първият битов сюжет в българската живопис. Част от рисунките са заличени от времето. Основната част от стенописите датира от ХIV в. Автор е самобитен местен майстор, който обаче не се придържа към официалните течения в нашата средновековна стенопис.

Сцената "Изковаване гвоздеите на Разпятието" е разположена фронтално пред "Разделяне на дрехите". На преден план са двама мъже, облечени в къси туники, които седят около пещ с вид на кошер. По-възрастният държи с лявата си ръка големи клещи, поставени в пещта, а дясната му ръка е протегната назад, като се опира на правоъгълен малък дървен сандък.

По-младият мъж раздухва огъня с голямо кръгло духало, закачено с въжета за дървена стойка. На втори план е наковалнята. В лявата част е изобразен голобрад ковач, който държи с клещи в лявата си ръка гвоздей върху наковалнята, а в дясната чук. Фигурата вдясно е на жена, ако се съди по прибраните с панделка коси, по видимо нежния силует и кройката на дългата й дреха. Тя държи чук с двете си ръце, като е замахнала с него над наковалнята.

"Гвоздеите на Разпятието" се споменават за първи път едва след като св. цар Константин и майка му Елена намират Христовия кръст в околностите на Ерусалим през 326 година. До ХIII в. обаче няма никакви данни за неговото изковаване. По-късно такива са открити във френски и английски ръкописи от края на ХII в. и началото на ХIV век.

Първият от тях е текст и миниатюра от библиотеката на лорд Лестър, а вторият е от псалтира на кралица Мария Английска. Третият е в Земенския манастир, разказа докторът по богословие Виктор Банов. Илюстрациите и в двата ръкописа се различават от изображението в Земенската църква както по подробностите и инвентара, така и по броя на действащите лица.
Легендата за изковаването на гвоздеите тръгва от английския вариант на сагата за жената на ковача евреин: "Един евреин търси някой да изкове гвоздеите, с които Христос ще бъде прикован на кръста. Отправя се към един ковач, който отказва под предлог, че ръката го боли, и тя наистина по чудодеен начин го заболява.

Жената на ковача обаче се съгласява да изпълни поръчката.
Нашият и западните паметници са с един първоначален източник - изкуството на Християнския изток от първите десетилетия на VIII в. под идеологията на византийския император Лъв III Сириец. Много от изследователите обаче са озадачени от мотивите в земенската фреска. В нито един от вариантите на легендата не се говори, че ковачът и жена му са евреи. Евреин бил този, който поръчал изковаването на гвоздеите. Загадка е и включването на жена в рисунката в Земенския храм.

Учени спорят за символиката

Много наши учени се опитват да разгадаят символите на единствения в Европа стенопис. Според някои зографът е бил повлиян от масоните и е вплел в рисунката символизма на Строителите. Според други пък той просто е копирал научени неща в Европа, където по това време в разцвета си е строителството на готически катедрали, повечето от които са вдигнати от масони.
Стенописите са водили в Земен масони от Европа. Последното посещение е от пролетта на 2007 г. Тогава в храма идват Зидари от Рим със съпругите си. Внимателно изучават фреските, но нито дума не обелват пред уредниците. Единственото, което споделят, е интересният централен купол на черквата.

Анна Георгиева

Източник Стандарт

Още за Земен и масонството в България

Posted in: Бит и Култура,Земен и масоните,Земенски манастир