Featured Video

петък, 22 юли 2011 г.

Ос 4 "ЛИДЕР"


Лидер
Mярка „Прилагане на стратегии за местно развитие”

Подходът ЛИДЕР създава финансови възможности и дава власт на местните хора и общности да развиват своите селски райони. Подходът ЛИДЕР се основава на партньорство между различните заинтересовани страни на териториално ниво. Основно звено са местни инициативни групи (МИГ), които се формират от представители на обществения и частния сектор. Те разработват местни стратегии за развитие на селските райони и кандидатстват за финансиране на тези стратегии по настоящата мярка на Програмата за развитие на селските райони (2007-2013).

В разработваните стратегии местните инициативни групи могат да включват мерки, разписани по Ос 1, 2 и 3 на програмата. МИГ могат да прилагат и други дейности, извън описаните в трите оси, ако докажат, че те допринасят за постигането на целите на програмата и разработят одобрени процедури за допустимост и прилагане на дейностите.

Помощта ще е под формата на субсидия за прилагане на стратегии за местно развитие.

Мярка „Междутериториално и транснационално сътрудничество”

В обхвата на тази мярка могат да се финансират два вида сътрудничество:


Междутериториално сътрудничество - Този вид сътрудничество се реализира в България между два или повече селски района, обхванати от МИГ.

Транснационално сътрудничество - този вид сътрудничество може да бъде между селски райони, обхванати от МИГ, в България и други страни-членки, както и между селски райони, обхванати от МИГ, в България и подобни структури в трети страни. В този случай допустими за подпомагане са само разходи, свързани със селски райони в рамките на България.

Мярката ще подпомага:

Подготовка на съвместни проекти – предварителни проучвания и техническо планиране (например развитие на туризма, нови форми на енергия);
Разработване на нови продукти или услуги като туристически услуги, основани на общо наследство; разработване на гама от традиционни занаятчийски продукти, вдъхновени от общи традиции;
Създаване на възможности за съвместно производство на стоки или услуги;
Съвместен маркетинг на местни продукти (местни марки, общи туристически пакети, развитие на нови пазарни ниши за местни продукти, и т.нат.);
Опазване на споделено природно и културно наследство;
Изграждане на капацитет: споделяне на опит, добри практики и поуки в сферата на местното развитие чрез напр. общи публикации, мероприятия, побратимяване (обмен на ръководители на програми и служители), и съвместна или координирана работа за развитие;
Други дейности с ясни ползи за селския район, подпомагащи постигането на целите на стратегиите на МИГ.


Мярка "Административни разходи на МИГ, придобиване на умения и оживяване на територията"


Подмярка 1: Текущи разходи, придобиване на умения и оживяване за местни инициативни групи (МИГ), прилагащи стратегии за местно развитие

Ще се подпомагат разходи за:
Разходи за участие на МИГ в дейности на Националната селска мрежа и Европейската мрежа за развитие на селските райони;
Разходи за други консумативи и поддръжка.

Подмярка 2: Придобиване на умения и оживяване на територии за потенциални местни инициативни групи

Мярката ще се прилага в селските райони на страната и ще подпомага:
Проучвания на селските райони (териториални, социално-икономически анализи и др.) за целите на подготовката на стратегия за местно развитие;
Обучение и създаване на възможности и умения на екипа, участващ в подготовката и прилагането на стратегията за местно развитие;
Обучение на лидери и други обучения, необходими за подготовката и прилагането на стратегии за местно развитие;
Информиране, промоционални дейности и семинари за популяризиране на стратегиите за местно развитие;
Подготовка на молби за кандидатстване за избор на местни инициативни групи;

назад

Ос3 "Качеството на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика"

Подобряване на селското стопанствоМярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности”

Мярката цели насърчаване на инвестиции за започване и разширяване на неземеделски дейности в селските райони (определени селски общини). Областите за разнообразяване, включват следните бизнес-сектори:
Развитие на услуги в селския туризъм;
Местно занаятчийство;
Преработка, продажба и маркетинг на земеделски продукти, които не се подпомагат по мярка 123;
Социални услуги за селското население;
Създаване/обновяване или подобрение на работилници за поддръжка и ремонт на машини и съоръжения;
Производство на енергия от възобновяеми източници (на био-горива от биомаса; на биогаз, когенератори на биогаз);

Субсидията ще е до 70% от допустимите разходи в зависимост от размера на кандидатстващото предприятие (микро, малко или средно).
Прочетете още за Мярка 311 »


Мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микро-предприятия”

Мярката предоставя помощ за първоначални инвестиции и консултантски услуги на микропредприятия в селските райони (определени селски общини). Субсидират се материални и нематериални инвестиции и консултантски услуги за маркетинг и мениджмънт на:
Новорегистрирани микро-предприятия;
Съществуващи микро-предприятия в селските райони;

Помощ се отпуска за сектори като:
Преработвателната промишленост (дървопреработване, производство на мебели, леко машиностроене, преработка на биомаса, производство на енергия от възобновяеми източници и т.н.);
Услуги като туризъм, отдих и спорт, обучение, социални грижи и здравеопазване и др. ;

Субсидията е до 70% от допустимите разходи.



Мярка 313 „Насърчаване на туристическите дейности”

Мярката подпомага в определни селски общини:
Туристическа инфраструктура и атракции за посетителите (например посетителски центрове за представяне на местното природно и културно наследство; музеи, изложения на открито и закрито; съоръжения за рафтинг, лов, катерене и други спортове, заслони и съоръжения за безопасност и т.н.);
Развитие и маркетинг на туристическите продукти (разработване и промоция на интегрирани туристически продукти, стратегии и информационни материали; изграждане на електронни системи за резервации и др.) ;

Финансовата помощ е до 100% от допустимите разходи за проекти на общини; до 70% от допустимите разходи за проекти на юридически лица с нестопанска цел


Мярка 321 „Основни услуги за икономиката и населението на селските райони”

Мярката предоставя помощ за инвестиции, насочени към подобряване на основните услуги за населението и икономиката на селските райони. Подпомагат се инвестиции в определени селски общини по следните направления:
Културни дейности за населението на селските райони (културни центрове, театри, библиотеки);
Услуги, свързани със свободното време, отдиха и спорта (спортни центрове, младежки центрове и др.);
Образование и обучение (училища и центрове за обучение);
Социални и здравни услуги (детски градини, ясли, домове за дневни центрове за възрастни хора), здравни услуги, специализирани транспортни услуги за инвалиди и др.;
Услуги, свързани с използването на информационни и комуникационни технологии и центрове за бизнес, обучение и услуги;
Изграждане, реконструкция и рехабилитация на общински пътищата и мостове;
Изграждане и рехабилитация на водоснабдителни системи и съоръжения;
Изграждане и рехабилитация на канализационни системи и съоръжения;
Изграждане или рехабилитация на малка инфраструктура за управление на животинските отпадъци
Инвестиции за подобряване на енергийната ефективност

Не се подпомагат инвестиции в следните направления:
Изграждане на мрежи за широколентов достъп до Интернет в слабо обслужваните райони;
Инсталации за производство на топлинна или електрическа енергия за общините от възобновяеми източници;

Финансовата помощ е:
в размер до 100% от одобрените разходи за проекти на общини.
в размер на 70% от общите допустими разходи по проекта за читалища или юридически лица с нестопанска цел




Мярка 322 "Качество на живот и разнообразяване на възможностите за заетост"

Мярката подпомага в определни селски общини следните дейности:
Реконструкция и обновяване/ремонт на обществени сгради с религиозно значение;
Изготвяне на селищни устройствени планове или планове за обновяване на населеното
място.

Финансовата помощ е до 100% от общите допустими инвестиционни разходи, за проекти на общини;

Когато кандидатите за подпомагане са читалища, юридически лица с нестопанска цел, финансовата помощ е в размер на 70% от общите допустими разходи;

Когато кандидатите са граждански дружества на физически и/или юридически лица, създадени с цел извършване на строителни работи във връзка с обновяване на фасади на частни сгради, финансовата помощ е в размер на 50 на сто от общите допустими разходи.

назад

Ос 2 "Подобряване на околната среда и селската природа - (управление на земята)"


Плащания за фермери от планински райони
Мярка 211 „Плащания за природни ограничения на фермери в планинските райони”

По мярката ще се изплащат компенсаторни плащания за фермери от планинските райони, регистрирани като земеделски стопани по реда на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Планински райони са землища:
Със средна надморска височина над 700 м.;
Със среден наклон на терена над 20%;
Със средна надморска височина между 500 и 700 м. в комбинация със среден наклон на терена над 15%.

Финансовата помощ ще е под формата на годишни компенсаторни допълнителни плащания за ха. При размер от 0,5 до 50 ха по 90 евро на ха, за частта от 50 до 100 ха по 40 евро.

Мярка 212 „Плащания на фермери в райони с ограничения, различни от планинските райони”

По мярката ще се изплащат компенсаторни плащания за фермери от необлагодетелствани райони, различни от планинските, които са ниско продуктивни. Това са землища с индикатор на средно претеглена категория на земеделската земя с 80% по-ниска от средната за страната ( или категория от 6та до 10та.) и землища, външна граница на ЕС.
Финансовата помощ е под формата на годишни допълнителни плащания за ха. При размер от 0,5 до 100 ха по 50 евро на ха, за частта от 100 до 200 ха по 20 евро.

Мярка 214 „Агроекологични плащания”

Мярката реализира дейностите на Националната агроекологична програма (НАЕП) в следните пет направления (схеми):
Земеделски земи с висока природна стойност (ВПС)
Характеристики на ландшафта (включва и традиционно отглеждане на овощни култури);
Традиционно животновъдство;
Биологично земеделие;
Опазване на почвите и водите;
Агроекологично обучение;

Прилагането на отделните схеми ще се извършва поетапно. Финансовата помощ е под формата на компенсаторни плащания, различни по петте направления, съответно на база ха биологично отглеждана култура, на глава добитък от традиционна порода и др.


Мярка 223 „Първоначално залесяване на неземеделски земи”

Мярката ще се прилага за временно неизползвани земеделски и неземеделски земи на цялата територия на страната. Дейностите, които ще се подпомагат ще са:
Залесяване (създаване на план за управление и определяне на типа месторастене; почвоподготовка, сеене или засаждане, дейности за направляване на естественото редуване на видовете, ограждане на залесената територия и др.)
Поддръжка (презасяване или презасаждане и отглеждане на младите горски култури до 5 години след залесяването)
Финансовата помощ ще зависи от разходите за създаване в зависимост от вида на културите, като са определени максимални размери.

Мярка 226 „Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности”

По мярката ще се изплаща финансова помощ за гори от цялата територия на страната за следните дейности:
Възстановяване (почистване на площите, пострадали от горски пожари, ветровали или насекоми; презалесяване на пострадалите гори, чрез използване на местни дървесни видове; създаване и поддръжка на депа за съхранение на дървесината в случаите на природни бедствия);
Превантивни дейности за борба с горските пожари (създаване на противопожарни полоси; създаване и поддръжка на противопожарна инфраструктура; строителство, подобряване и поддръжка на горски пътеки и площадки за хеликоптери; строителство, подобряване и поддръжка на водни пунктове за борба с пожарите; закупуване и строителство на наблюдателни пунктове, средства за наблюдение и комуникация; строеж на лесокултурни прегради);

Помощта ще е под формата на единични невъзстановими плащания.

назад

Ос 1: "Подобряване на конкурентоспособността на земеделския и горски сектори" ІІ - част

Европейски фондове
Мярка 122 „Подобряване икономическата стойност на горите”

По мярката ще се подпомага изработване на лесоустройствени проекти за частни гори, осветления и прочистки в издънкови гори, кастрене в борови култури под 40 годишна възраст, отгледни сечи в млади иглолистни култури, закупуване на подходящо оборудване за дърводобив.

Вид на финансовата помощ:
- До 50% от допустимите инвестиционни разходи в общия случай. До 60% от одобрените разходи за проекти от необлагодетелствани райони или райони, включени в Натура 2000.
- До 100% от всички допустими разходи, но не повече от 50.000 EUR годишно за общини от селските райони на България;



Мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства”

Подкрепата ще е под формата на временна помощ за тези полу-пазарни стопанства, които имат икономически потенциал за развитие. Полупазарни земеделски стопани са собственици на малки стопанства или дългосрочни арендатори, произвеждащи главно за собствена консумация, като същевременно продават част от продукцията си.

Размерът на помощта за полупазарните стопанства е 1 500 евро на година за стопанство. Помощта се предвижда за 5 години.


Мярка 142 ”Създаване на организации на производители”

Помощ ще бъде отпускана за създаването на организации на производители и покриване на техните административни разходи. Плащанията ще подпомогнат създаването и административната дейност на организациите на производители.
Финансовата помощ ще се предоставя в продължение на 5 години. Размерът на помощта се изчислява всяка година, въз основа на стойността на годишната пазарна продукция на организацията. Тя е равна за първата, втората, третата, четвъртата и петата години, съответно на 5 %, 5%, 4%, 3% и 2% за обем на продукцията до 1 млн. евро. За размер на реализираната продукция над 1 млн. евро, съответно 2,5%, 2,5%, 2,0%, 1,5% и 1,5%. Общият размер на помощта не бива да надвишава следните стойности 100 хил. евро за първата година, 100 хил. евро за втората година, 80 хил. евро за третата, 60 хил. евро за четвъртата и 50 хил. евро за петата година.
 към Европейски фондове   към Ос1 ІІ ра част

Ос 1: "Подобряване на конкурентоспособността на земеделския и горски сектори" І -ва част



Ще разделя темата на 2 части за да е по - лесна за възприемане пък и всеки желаещ да открива по - лесно подходящата програма за него


Мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”

Чрез мярка 121, всеки земеделски производител може да финансира проекти в сферите: гъбопроизводство, зърнопроизводство, млекопроизводство, производство на плодове и зеленчуци, а също така и месодайно животновъдство, (свиневъдство, птицевъдство и говедовъдство). Години наред, Сибола работи с най-добрите доставчици на земеделска техника необходима за изпълнението на всеки един проект. В допълнение, ние разработваме европейски проекти за създаване на трайни насаждения, оранжерии и ферми за охлюви.

Помощта по мярката се предоставя за инвестиции в материални или нематериални активи, които подобряват цялостната работа на земеделското стопанство като:

- Закупуване, строителство и обновяване на сгради и други недвижими активи, използвани за производствени нужди от земеделското стопанство, в т.ч. и за опазване на околната среда;
- Закупуване и инсталиране на нови машини, оборудване и съоръжения, необходими за подобряване на производство (за опазване на околната среда, за съхранение и подготовка на продукцията за продажба, за получаване на топлинна или електроенергия чрез преработване на биомаса и др.);
- Създаване и презасаждане на трайни насаждения;
- Закупуване на софтуер;
- Пред-проектни проучвания, хонорари за архитекти и консултанти;

Субсидиите по мярката ще са:
- До 50% от допустимите инвестиционни разходи в общия случай;
- От 55% до 75%, в зависимост от това дали проектът е в планински район, дали е от млад селскостопански производител или е свързан със защита на водите от замърсявания с нитрати;


Мярка 123 „ Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”

По мярката ще се субсидират инвестиции в материални или нематериални активи, които подобряват цялостната работа на предприятията и се отнасят до мляко и млечни продукти; месо и месни продукти; месопреработка; плодове и зеленчуци, гъби; пчелен мед; зърнени, мелничарски и нишестени продукти; растителни и животински масла и мазнини; индустриални и медицински растения, маслодайна роза, билки и непреработен тютюн; готови храни за селскостопански животни (фуражи); гроздова мъст, вино и оцет.

Допустими за подпомагане са всички сектори, свързани с производство на енергия чрез преработка на растителни и животински продукти от първична и вторична биомаса (без рибни продукти). Ще се подпомагат секторите, свързани с преработка и/или маркетинг на горски продукти – без производство на мебели.

Вид на финансовата помощ:
- До 50% от реално одобрените инвестиционни разходи по проекти за микро, малки и средни предприятия;
- До 25% от реално одобрените инвестиционни разходи по проекти на предприятия, които не са микро, малки или средни, но са с по-малко от 750 работника или с оборот по-малък от 200 милиона евро.



Мярка 111 „Професионално обучение и информационни дейности, включително разпространение на научни знания и иновативни практики за заетите в земеделието и горите”

По мярката ще се финансират образователни курсове, информационни дейности като семинари, демонстрационни проекти, информационни сесии, работни срещи и др. Темите трябва да касаят земеделието, харанително-вкусовата промишленост и горското стопанство, като могат да бъдат:

- Технически (нови технологии, въвеждане на иновационни практики и др.);
- Икономически (законодателство, счетоводство, управление, маркетинг и др.);
- Екологични и др;

Субсидията ще е до 100% от одобрените разходи за описаните дейности.


Мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери”

Помощта по тази мярка ще се предоставя за създаване на стопанства на млади фермери (18-40г), които за първи път ще ръководят селскостопанско производство и имат адекватни професионални умения.
Финансовата помощ ще е до 25 000 евро, платими на два пъти.
1. Първо плащане в размер на левовата равностойност на 12 500 евро - след одобрение на заявлението за подпомагане.

2. Второто плащане след проверка на изпълнението на бизнес плана на младия фермер, за всяка цяла икономическа единица увеличение спрямо първоначалното състояние на земеделското стопанството се изплащат левовата равностойност на 2 500 евро


Мярка 143 „Консултантски услуги”

Мярката ще осигурява помощ за подготовка на бизнес планове и планове за развитие на земеделски стопанства, консултантска помощ по време на реализирането на проект, както и технологична консултантска помощ. Най-крайните бенефициенти по тази мярка са полу-пазарни стопанства в процес на преструктуриране, организации на производители, млади фермери, земеделски производители, заявили желание да участват в мярката „Агроекология”, на които консултантската помощ ще бъде осигурявана безплатно.

Европейски земеделски фондове


Европейски земеделски фондове

Европейски земеделски фондове
Отделно от структурните и кохезионния фонд са обособени два земеделски европейски фонда, които финансират селскостопанската политика на ЕС и инвестициите за съхранение и развитие на селските райони в Европа.


Европейски земеделски фонд за гарантиране на земеделието (ЕЗФГЗ)
Този фонд финансира основно пазарна подкрепа за земеделска продукция, директни плащания за фермерите, информационни кампании, специфични ветеринарни мерки и др.

Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)
Фондът финансира националните програми на страните членки за развитие на селските райони. Това е фондът, който субсидира инвестиции в земеделието, преработвателната промишленост, горската индустрия. В селските общини фондът подкрепя проекти за подобряване на инфрастуктурата, за стартиране на малък бизнес, за селски туризъм и други алтернативни дейности. Общият размер на средства за периода 2007-2013г., осигурени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони е 2 609 млн. евро. Националното съфинансиране е 20 % (около 633 млн. евро). Общо, средствата за развитие на селските райони за периода възлизат на 3 242 млн. евро. Средства от ЕЗФРСР могат да се усвояват чрез кандидатстване по:

Програма за развитие на селските райони "ПРСР" (2007-2013)

Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) е наследник и продължение на програма САПАРД. По-голяма част от мерките, действали по САПАРД, ще продължават да се прилагат, но с частична промяна в условията. Програмата субсидира инвестиции в земеделието, преработвателната промишленост, горската индустрия като покупка на селскостопанска земеделска техника, съвременно производствено оборудване, технологични линии, машини, строеж на складови помещения, пречиствателни станции, създаване на животновъдни ферми, овощни градини, оранжерии, лозя и др. В селските общини ще се подкрепят проекти за подобряване на инфраструктурата, за ремонт на пътища, улични настилки, ВиК системи, за стартиране на малък бизнес, за селски туризъм и други алтернативни дейности. В програмата са обособени четири приоритетни оси, съответстващи на основните направления, които ще се подкрепят:
   Ос1 І ва част "Подобряване на конкурентоспособността на земеделския и горските сектори"
   Ос1 ІІ ра част "Подобряване на конкурентоспособността на земеделския и горските сектори"
   Ос2 Управление на земята
   Ос3 Качество на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика
   Ос4 Лидер

четвъртък, 21 юли 2011 г.

България е усвоила по-малко от половината пари за развитие на селските райони



Проекти за развитие на селските райони
Зная, че в Земен вече все повече хора се занимават със земеделие и най - вече с картофи. Но има и други програми за развитие по еврофондовете. Ще публикувам този анализ, който показва не само, че има пари, но и те не се усвояват в пълна степен. Дано има повече предприемачи по - достъпни правила за усвояването им. Разбира се и облекчения за кандидатстване на местно ниво.

Еврокомисията:

България е усвоила по-малко от половината средства за развитие на селските райони за периода 2007 - 2010 г. До фермерите са достигнали 645.7 млн. евро от 1.45 млрд. евро предвидени за четригодишния период. Това е 44.5% усвояемост на средствата, което е под средното за Европейския съюз (64.7%). Това заявяват от Генерална дирекция "Земеделие" на Европейската комисия в отговор на въпрос на "Дневник".

В него е посочено още, че "изпълнението на програмата за развитие на селските райони в България все още не е достигнала пълната си скорост на движение". По-ниското равнище на усвояването на средствата се дължи на късното одобрение на Програмата за развитие на селските райони, както и на въздействието на икономическата криза, посочват от Брюксел. Допълнителен фактор за забавянето е и факта, че изпълнението на голяма част от мерките изисква повече време.

За да не загуби европари за селските райони до края на годината фонд "Земеделие" трябва да разплати над 310 млн. евро, става ясно още от данните предоставени от генерална дирекция "Земеделие" на Еврокомисията. Причината е, че за 2009 г. България е заявила, че ще изплати на фермерите 437.3 млн. евро, а досега от тях са платени само 127.1 млн. евро, показват данните на Брюксел. Крайният срок за плащане на заявените през 2009 г. евросредства изтича в края на тази година.

Положението със заявените средства за 2010 г. е по-добро, защото от 432.2 млн. евро, вече са изплатени 277.8 млн. евро, а крайният срок за плащане на останалите пари изтича в края на 2012 г.

"До края на годината има още много време и правим всичко възможно да не загубим нито едно евро", каза зам.министърът на земеделието Светлана Боянова пред "Дневник" в средата на юни. По думите й се предприемат серия от драстични мерки за да бъдат разплатени всичките 384 млн. евро до края на 2011 г. Сред посочените мерки са значително съкращаване на документите, които представят бенефициентите, за да си получат парите, както и увеличаването на авансите от 20 на 50%, което вече е факт.

вторник, 5 юли 2011 г.

Парапланерите над Земен


Земен от въздуха
Това е клип на момчета парпланеристи реещи се над Земенското дефиле.
 Очаквайте скоро с Ицо да качим и от делтапланера видеото и снимките. Така ще добиете още по -добра представа за какво става дума.


Пирин Земен

Емблемата на Пирин Земен
Земен няма нищо общо с Пирин освен, че се намира в България! Тогава защо футболния отбор се нарича така? Той е доста стар създаден през 1923 г.

Една от историите разказва, че при регистрацията му е трябвало да бъде наречен "Пирия" - това е област в Земен, но чиновническа грешка при записването му в регистрите го преименува и носи до ден днешен името "Пирин".

Традиционните цветове са жълто и светло синьо, но доста време отбора игра със зелени екипи.

Резултати
Класиране
Доста талантливи момчета са играли на стадиона, но прочутата земенска "джанковица" е провалила не една футболна кариера. Ще се спра конкретно на резултатите на отбора през 2011 г. Нека имат база за сравнение и догодина да постигнат по - добре резултати.



ПИРИН ЗЕМЕН ОЛЕ!

Административно устройство на Община Земен



Население: 2 033 [1]
Надм. височина: 593 m
Пощ. код: 2440
Тел. код: 07741
МПС код: РК (Пк)

Администрация

Област: Перник
Община: Земен
- кмет
Димитър Сотиров

Села в Община Земен
* Беренде
* Блатешница
* Враня стена
* Габровдол
* Горна Врабча
* Горна Глоговица
* Дивля
* Долна Врабча
* Еловдол
* Жабляно
* Земен
* Калотинци
* Мурено
* Одраница
* Падине
* Пещера
* Раянци
* Смиров дол

Божидар Димитров и Димитър Недков - за Земен и масоните

Дан Браун за Земенския манастир
Черквата на Земенския манастир
Тук съм събрал видео от едно предаване на Божидар Димитров - Памет Българска









Връзката на масоните със Земен

Връзката е Димитър Недков и книгата му "Заплахата Дан Браун"


Ето биографията му:
Димитър Недков е посветен в тайните на масонството Свободен зидар. Участник във възстановяването на масонските ложи в България след демократичните промени през 1989 г. Заемал длъжността Велик оратор на Великата ложа на Старите Свободни и Приети зидари на България. Съучредител на Върховния съвет на тридесет и трета и последна степен на Стария и Приет Шотландски ритуал на масонст-вото в България. Изследовател на историята на световното масонство и развитието на братството на Свободните зидари по българските земи. Лектор на международни конференции по темите за тайните общества и ролята на масонството за възхода на цивилизациите. Автор на книгите "Масоните се върнаха в България" (1998); "Третото хилядолетие на масонството" (2000); "Поученията на масонството" (2005) и "Светът на масонството" (2008). Член на Международната академия на илюминатите в Рим.

Това казва самия той за книгата си:


"Колкото и странно да звучи, този роман се основава на реални факти и събития. Някои популярни, други - известни само на малцина. Историята е в пряка зависимост от достъпа до познанието на пишещите и четящите.
Същността на масонството е смес на митични, библейски и исторически трактовки съобразно гледната точка на времето. Историята на Свободното зидарство има своя символичен и фактологически ракурс. Изгубената тайна на масонството се отнася до произхода му, който е известен на малцина. Те пазят тази тайна, обвита в мистерии.
Знаейки, че Бог ще накаже хората заради греховете им с потоп и огън, няколко души взели мерки да запазят знанието за оцелелите. Създателите на геометрията Йавал, на музиката Иувал, на металургията и ковачеството Тувалкаин и на тъкачеството Ноема - затварят в два стълба формулите на своите познания. Тези две колони открива след потопа Хермес. Той става първият разпространител на изгубеното познание. Или архитектът на първата масонска ложа на земята.
Световната масонска общност не е еднородна маса, управлявана от невидим център. Днес има над 75 вида масонски системи, 50 практикувани ритуала, около 30 регистрирани масонски Ордена. 36 са комасонските сдружения, допускащи участието на жени в Братството. Известни са най-малко 6 академии на посветените. Придобиват се над 1400 различни вида масонски степени, претендиращи за пазители на неразкрити тайни.
В България днес има няколко Велики ложи. Всяка от тях претендира да е принципал на масонските идеи. Около пет-шест хиляди българи - мъже и жени, твърдят, че са посветени в тайните на масонството. Самият спор за оригиналност между тях по същество ги отдалечава от философията на масонската доктрина.
Масонството е изиграло изключително важна роля в развитието на Третата българска държава. Още по-съществено е значението му за демократичните промени след 1989 г. Този факт се подминава мълчаливо от официалните историци. Все пак нали ложите на масоните са общества, които съхраняват тайни!" - Авторът

Ето и видео по въпроса:


Въпреки, че Люба Кулезич казва някои откровени глупости: "...село Земен... стенописи от ІVв. ..." и други съмнителни неща важното в случая е, че има доста истини..

понеделник, 4 юли 2011 г.

Запознаване с пещерите

(по дефилето на река Струма)




Струма
Димитър Бибишков - Огледален Свят


Любимото занимание на близнаците Го и Ми беше ходене по релси. Надпреварвахме се, кой ще извърви по-голямо разстояние, без да стъпи на земята. Да балансираш по тези тесни железа не е много лесно. Увлечени в такива състезания - машинистите често спираха влаковите композиции, слизаха и ни дърпаха ушите. Но това не помагаше, жп прелезите и жп мостовете, отнемаха голяма част от нашето време...
Когато по улиците на Кюстендил, особено по площада карахме велосипеди, обърнати с гръб, събирахме много наши съграждани и курортисти, а татко плащаше глобите в полицията, където ни прибираха велосипедите, а нас ни задържаха. Там, все пак, бяха снизходителни към бай Киро - железаря, който е бил знаменосец към дружеството на колоездачите, състезател и областен първенец и т.н.
Един ден отидохме до водопада над спирка Скакавица между гарите Ръждавица и Земен. Минути след нашето изкачване скалата се срути и събори половината от олтара на черквата, която беше на ръба на скалата. След това без никакъв страх, се катерехме по скалните блокове, които приличаха на къщи без врати и прозорци.

Скакавишкия водопад
Димитър Бибишков -Скакавишки водопад
Този земен трус беше усетен в града.
Струма със своите загадъчни води, които миеха подземните скали, ни привличаха със особен интерес. Когато влязохме в една от дупките, изненадата и радостта бяха големи, защото ги открихме над реката и над Земенския манастир.
- Най-после ще запалим борината, която носехме винаги при влизане в дупките на скали! - казваше близнакът ми.
- Не е зле да поискаме от татко карбитната лампа, която служи за фар на английския мотоциклет БСА с кош от 600 куб.
Слизайки на гара Земен, веднага отидохме на манастира и там заварихме само свещеника и една монахиня, която предложи топла бобена чорба и големи филии хляб. Казахме, че ще се катерим по скалите и тя ни даде едри глави чеснов лук.
Налагаше се няколко пъти да палим борината, защото силното течение я угасваше. Карбитната лампа татко не я даде, за да не изгърми в ръцете ни. Зад първия завой настъпи непрогледна тъмнина. Кибритените клечки бяха овлажнени, а борината все ни угасваше и настъпваше мрак. Митко се уплаши и започна да плаче. Минаха часове, а ние бяхме направили 50-60 крачки.
Когато Митко разбра, че няма нищо страшно, освен тъмнина, настояваше да се върнем. Като слепци, опипвайки стените на пещерата, пълзяхме по обратния път, без да усещаме нищо.
Минаваха часове, а желанието ни беше час по-скоро да излезем навън. След дълго лутане видяхме и някакви светлини.
Скоро разбрахме, че това са светлините на фаровете на влака, а ние бяхме над тунела. Не помня как се озовахме в манастира и кога сме заспали. Но когато се събудихме, пред нас стоеше татко с бяло лице. Изразът му на загрижен баща ограничи нашите бъдещи приключения с големи обещания.

Но как ни беше открил?

Като бивш телеграфист в пощата, след като майка ни му заръчала да ни намери на всяка цена, той започнал да върти телефоните на всички близки села, но не и на гарите... Един железничар му казал, че двете деца, които били при срутването на водопада при спирка Скакавица, сега били в манастира над гара Земен. Обиколил той селото и научил, че ние сме в манастира. Заканвал ни се да ни накаже, но като ни видял - се успокоил и така без бой се прибрахме у дома.

Из първият дневник - Ученическият



к.м.н. д-р Г. Икономов - корабен лекар далечно плаване и рекордьор на книгата Гинес

неделя, 3 юли 2011 г.

Галерия от уникални снимки на Земен



Снимките са предоставени от Димитър Апостолов

Фотограф: Ивайло Атанасов


За да видите изображенията в цял размер кликнете върху снимките.

р. Струма
Земенското дефиле

Земен от въздуха
Езерото - място за релакс през
уикендите

Вародобив и Кариери

Скакавица - дъга

Земенските ритли

Скакавица















събота, 2 юли 2011 г.

Земен и Масоните


Земен получи страхотна реклама. Свързаха името на манастира с масоните.
Изковаване на гвоздеите за разпятието

Бестселърът на Димитър Недков "Заплахата Дан Браун" напълни с туристи манастира в Земен. 300 посетители се наредиха на опашка пред храма "Св. Йоан Богослов", за да търсят следи от масоните и да чуят легенди за кръстоносците и храма на цар Соломон.
Болшинството от дошлите във филиала на Националния исторически музей директно признали, че са били път до Земен, след като прочели книгата на Недков. Те били заинтригувани от разкритието, че предрешен като обикновен посетител, в манастира е идвал лично покойният папа Йоан-Павел Втори. "Питат ни какво е видял той и какво уникално има в този средновековен храм, строен през XI век", разказаха уредниците.
Манастирът, който не е действащ, а е музей, годишно се посещава от стотици любопитни туристи. През зимата обаче малко хора ни навестяват, призна екскурзоводът Зоя Милева. През декември например в книгата са записани 180 души. От началото на януари досега обаче те са двойно повече.
Освен за тайни символи на масоните туристите се интересуват и от слуховете, че рицарските общества на тамплиерите също са харесали манастира и са правили край него някои от тайнствата си. Според легендата през Земен са минали и кръстоносците. Те пък са търсили храма на Соломон по писмени знаци от стенописите. Чували сме, че през този район е имало римски път, признават екскурзоводите.
Свързват с масоните уникална фреска на Разпятието
"Изковаване гвоздеите за Разпятието" е най-ценният стенопис в манастира. Той е от XIV в. и е част от своеобразен комикс на пътя към Голгота. Целият храм е зает от три рисунки - издигането на кръста, разделянето на дрехите на Христос и изковаването на гвоздеите. Те на практика са първият битов сюжет в българската живопис. Част от рисунките са заличени от времето. Основната част от стенописите датира от ХIV в. Автор е самобитен местен майстор, който обаче не се придържа към официалните течения в нашата средновековна стенопис.
Сцената "Изковаване гвоздеите на Разпятието" е разположена фронтално пред "Разделяне на дрехите". На преден план са двама мъже, облечени в къси туники, които седят около пещ с вид на кошер. По-възрастният държи с лявата си ръка големи клещи, поставени в пещта, а дясната му ръка е протегната назад, като се опира на правоъгълен малък дървен сандък.
По-младият мъж раздухва огъня с голямо кръгло духало, закачено с въжета за дървена стойка. На втори план е наковалнята. В лявата част е изобразен голобрад ковач, който държи с клещи в лявата си ръка гвоздей върху наковалнята, а в дясната чук. Фигурата вдясно е на жена, ако се съди по прибраните с панделка коси, по видимо нежния силует и кройката на дългата й дреха. Тя държи чук с двете си ръце, като е замахнала с него над наковалнята.
"Гвоздеите на Разпятието" се споменават за първи път едва след като св. цар Константин и майка му Елена намират Христовия кръст в околностите на Ерусалим през 326 година. До ХIII в. обаче няма никакви данни за неговото изковаване. По-късно такива са открити във френски и английски ръкописи от края на ХII в. и началото на ХIV век.
Първият от тях е текст и миниатюра от библиотеката на лорд Лестър, а вторият е от псалтира на кралица Мария Английска. Третият е в Земенския манастир, разказа докторът по богословие Виктор Банов. Илюстрациите и в двата ръкописа се различават от изображението в Земенската църква както по подробностите и инвентара, така и по броя на действащите лица.
Легендата за изковаването на гвоздеите тръгва от английския вариант на сагата за жената на ковача евреин: "Един евреин търси някой да изкове гвоздеите, с които Христос ще бъде прикован на кръста. Отправя се към един ковач, който отказва под предлог, че ръката го боли, и тя наистина по чудодеен начин го заболява.
Жената на ковача обаче се съгласява да изпълни поръчката.
Нашият и западните паметници са с един първоначален източник - изкуството на Християнския изток от първите десетилетия на VIII в. под идеологията на византийския император Лъв III Сириец. Много от изследователите обаче са озадачени от мотивите в земенската фреска. В нито един от вариантите на легендата не се говори, че ковачът и жена му са евреи. Евреин бил този, който поръчал изковаването на гвоздеите. Загадка е и включването на жена в рисунката в Земенския храм.
Учени спорят за символиката
Много наши учени се опитват да разгадаят символите на единствения в Европа стенопис. Според някои зографът е бил повлиян от масоните и е вплел в рисунката символизма на Строителите. Според други пък той просто е копирал научени неща в Европа, където по това време в разцвета си е строителството на готически катедрали, повечето от които са вдигнати от масони.
Стенописите са водили в Земен масони от Европа. Последното посещение е от пролетта на 2007 г. Тогава в храма идват Зидари от Рим със съпругите си. Внимателно изучават фреските, но нито дума не обелват пред уредниците. Единственото, което споделят, е интересният централен купол на черквата.
Анна Георгиева
Още за Земен и масонството в България

петък, 1 юли 2011 г.

Землячески събор в Калища

Последната събота и неделя на месец юни в село Калища, или Калище както го пишат в официалните документи се провежда традиционния "Землячески събор". Хората се прибират в родните места и виждат свои близки и роднини.

За да разберете защо е наречено така селището ще ви разкажа една традиционна легенда, която се носи от уста на уста в околностите:


Според легендата, един млад турчин искал да вземе българска мома за харема си и избрал мома от селото. Тя го наръгала с нож и баща му се заканил да превърне цялото село само в пепел и калище.
Според друга легенда преди много години селото се е казвало Калинка. През 17 век настанала чумна епидемия и хората започнали да измират. За да оцелеят здравите, селото взема решение да се премести на ново място, близо до старото. Без покъщнина, оставяйки близките си болни в старото село, хората се заселили на новото място и започнали всичко отначало. Заразените останали в старото село и техните близки всеки ден им оставяли храна до параклиса на гробището. За да изплашат чумата хората кръстили новото село с грозното име Калище.

Ако познавате хора в Калища Заповядайте и се насладете на празника, ако не... просто отделете 2-3 часа от времето си и заповядайте..

Subscribe To RSS

Sign up to receive latest news