Показват се публикациите с етикет Култови меснтости. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Култови меснтости. Показване на всички публикации
неделя, 3 юли 2011 г.
събота, 25 юни 2011 г.
Полска Скакавица
Това приказно място е скрито нейде из горите на Земенската планина, на около 700 метра надморска височина. От София е на около 80 км, и само на 60 км. от град Перник.
Водопадът е образуван от съвсем спокойна и малка рекичка, минаваща през село Полска Скакавица. Водите достигат до една скала на около 50 метра височина и свободно падат надолу, образувайки изключително красив водопад. Вековната борба с природата е създала това магическо място, където милиони капчици се разбиват в скалите и светят с различна светлина погалени от слънцето. Създават причудливи отражения и невероятна феерия от цветове. В скалите има множество дупки и обрасла растителност.
Водопада Полска Скакавица
Как да стигнем до водопада?
Ако не разполагате с авбомобил то можете да стигнете с влак до спирка Скакавица. От там хващате тясна пътечка и стигате до тунел, а след него има мост.
Трябва да минете през тунела. Намирате малка изоставена къщичка преди моста и хващате пътечката до нея. След около 15-20 мин. вървене сте при водопада.
С кола обаче ще бъде много по интересно преживяването. Първо трябва да откриете пътя към селото и после водопада. Кара се през село Ръждавица. За да стигнете до него обаче първо карайте към Кюстендил и се отбийте по пътя надясно след село Дворище. Щом стигнете до Ръждавица се завива наляво през железопътната линия и право нагоре. Изкачвате билото и следвате черния път вдясно (ако сте с по-ниска кола тук е момента да я оставите) докато стигнете края на селото и по-точно изоставено селско училище. От тук се спуснете пеша надолу по пътечките. Следва продължително вървене и спускане към Струма, където може да се види водопада. Докато се спускате надолу ще видите чудни карстови образувания, които са се получили в продължение на много години от утаени калциеви соли.
Полска Скакавица
      |
четвъртък, 23 юни 2011 г.
Св. Спас - Манастирът в Горна Врабча
събота, 18 юни 2011 г.
Землънград - Средновековна българска крепост
Землънград
Средновековната крепостна система на Землънград се състои от 5 крепости минимум, разположени по цялата дължина на пролома. Три от тях са в община Кюстендил, включително и самия Землънград, а в община Земен се намират крепостите: Средновековно укрепено селище и Крепост Орлите.
Средновековен Землънград.
Още от най- древни времена хората са оценили военно- стратегическото значение на пролома и са подсилвали естествените му защитни прегради с яки и непристъпни крепости. На много места личат основите на дебели каменни зидове, върху които са се извисявали високи бойници. Те са били част от крепостната система на Землънград- най- голямата и най- важна крепост в пролома. Нейните останки се намират на 5.44 км. североизточно по права линия от центъра на село Раждавица и на 2.16 км. североизточно по права линия от спирка Скакавица, върху възвишение от Конявската планина.
Съществуват две обяснения за произхода на наименованието Землън. Според първото, то е възникнало от наличието на много “мелещи” воденици край бреговете на Струма в пролома през средновековието. Поради това градът първоначално се наричал Замлен. Другото обяснение е, че сред цялата скалиста околност само в тази местност е имало годна за обработване земя и от това произлязло името Землън.
При проучването на крепостта Землънград, извършено през 70-те години на миналия век се установява, че останките на крепостта показват интензивен живот през четири исторически епохи, като най- значителни са от ранновизантийската епоха и Второто българско царство. крепостта заема малък скалист връх, заобиколен от трите страни от р. Струма. Крепостните стени следват очертанията на терена, заграждайки площ от около 15 дка. Изградени са от ломен камък и хоросан. Вътре в крепостта са разкрити основи на жилищни и стопански сгради, църква и седемстенна кула - донжон.
Археологическите проучвания разкриват четири периода на строеж и реконструкции.
-Първите строителни дейности са от IV-VI в. - една жилищна и една стопанска постройка, при които са открити множество фрагменти от глинени съдове - лампи, гърнета и паници, както и устия и дръжки от стъклени чашки.
-Вторият строителен период е IX-Х в. - останки от жилища градени от плет и керамични фрагменти от съдове с врязана линейна вълнообразна украса.
-Третият строителен период е XIII-XIV в. и се отличава със солидни градежи. Това са крепостната стена, кулата и църквата. При строежа на кулата е използвана вътрешна сантрачна система - дървени греди, служещи за подравняване на зида. Кулата е била отделена от останалата част на крепостта със зид. От южната му страна личи вход, който е опожаряван и преустройван три пъти.
-Четвъртият строителен период е XV-XVII в.- запазена е една правоъгълна сграда, в която е намерено съкровище от 36 златни предмета - обици, пръстени, накити за глава и монети. Монетите са сечени в периода 1500 - 1666 г, което свидетелства че сградата е ползвана до края на XVII в.
Проучванията на последната сграда и намереното в нея съкровище сочат, че калето не е било разрушено при падането под османско владичество, а вероятно оставено под управлението на спахия - християнин. Предполага се че крепостта е била разрушена в края на XVII в. при потушаването на Карпошовото въстание.
Военно- отбранителното значение на крепостите от системата на Землънград нараства през втората половина на X-ти век, когато центърът на българската държава се премества от Преслав към Средец и Охрид, и се засилва заплахата от византийските завоеватели. От това време е известна дългогодишната героична отбрана на Пернишката крепост. Голяма роля за показаната мощ и непристъпност несъмнено са изиграли укрепленията от Земенския пролом.
Две десетилетия по- късно крепостите се явяват опорни точки на освободителното въстание от 1040-1041 година, ръководено от Петър Делян (син на Гаврил Радомир и внук на цар Самуил). За по- късни периоди от съществуването на Землънград се срещат немалко данни в трудовете на К. Иречек. В 1883-та година той обхожда Кюстендилското Краище и Рилския район и дава ценни, макар и кратки сведения за отделни паметници, селища и събития в книгата си “Пътувания по България”. Иречек е видял развалините на Землънград и ги е описал така: “… Около 100 метра над повърхността на Струма се белеят върху една мъчно достъпна чука каменни основи на просторно градище. Казват го Земенско кале. Целият този непроходим край теснините на Струма от Белово до Ръждавица общо се нарича от населението- Земен. Това е Землян град, по- често споменаван от Южнославянските паметници от XII- XIV-ти в.” По- нататък той посочва, че “… След третия кръстоносен поход сърбите нахлули в тези краища … Великият жупан Стефан Неман … през 1189/1190 година разрушил Средец, Землен, Стоб, Велбужд и други места, но в тях не се задържал.”
През лятото на 1330-та година в Земенския пролом и край него (при вливането на река Драговищица в Струма) се развихрила битка между българските войски на цар Михаил Шишман и войските на сръбския крал Стефан Урош III Дечански, в която загинал и българският цар. Сръбските войски превзели и разрушили крепостния Землънград. Както пишат хронистите Йоан Кантакузин, Никифор Грегора и сръбският архиепископ Данило, българите настъпвали от изток край Струма и се спрели на “… месте рекомем Землън на брегоу же река зовемье Строума.” Битката на 28 юли 1330-та година по думите на Кантакузин станала близо до Велбужд “… на едно место, което имало тесен и мъчен проход.”
По- късно владетел на района станал боляринът деспот Деян. При нашествието на турците, населението напуснало българската твърдина и се заселило из планината по махалите Старо Гърбино, Хайдушка, Земен и др. По време на турското владичество крепостта Землънград продължила да функционира. При разкопките са открити монети от XVI и дори от средата на XVII век. Вероятно по това време крепостта е била резиденция на турски бей или спахия.
Много легенди са свързани със съществуването на Землънград. Една от тях, свързана с битката от 1330-та година разказва, че хазната на българите, натоварена на биволски коли е следвала цар Михаил Шишман. Като разбрали за неговата смърт, придружаващите я войници заровили четирите казана, пълни със злато и сребро, и така ги замаскирали, че сърбите не ги намерили. Войниците, които заровили богатството после загинали и не останал никой, който да посочи местонахождението му. Тази легенда събужда интереса на иманяри, които копаят из пролома да търсят казаните. Така са били унищожени голяма част от пощадените от времето останки от ценни исторически паметници.
Друга легенда разказва за дълга обсада на крепостта Землънград от чужда войска. Когато видели, че съпротивата е безсмислена, българските войници поставили един тъпан, като майсторски пригодили дървени перки, които го удряли, задвижвани от вятъра. След това подковали всички коне, сложили новите подкови наопаки и през нощта се изтеглили нагоре по Струма. На следващия ден противникът забелязал, че има следи от влязла в крепостта многобройна конница. Помислили, че българите са получили подкрепления. Подсилили обсадата с още войска, но не се решавали да настъпят. Тъпанът продължавал да бие. Тогава една баба от околните села издала тайната и противникът нахлул в крепостта.
Съществува и трета легенда, свързана с намиращото се близо до крепостта село Раждавица, което преди години беше Ръждавица. Далеч в миналото селото се е наричало Златица. Легендата разказва за сражения с турците, водени в околността от цар Иван Шишман. Той поискал от населението на Златица помощ, но хората, ограбени вече от завоевателя, нямали какво да му предложат. Тогава царят възкликнал: “До днес се казвахте Златица, злато имаше във вас! Останала е май само ръждата …” По думите на българския цар тръгнало и новото име на селото.
Крепостта Землънград е проучена, но не е извършена консервация и не са покрити оголените зидове, което е причина за постоянното й рушене.
Отбранителната система на Землънград е свидетелство за богатото историческо минало на тези земи, които макар и за кратки периоди от време да са попадали под чуждо владичество, са успявали да останат в пределите на средновековната българска държава, доказвайки своята българска принадлежност.
Ямките в с. Раянци
Източник: ГКП-БФСп
Я М К И Т Е
Пернишка област
Местонахождение
Пропастта се намира в землището на мах. Голяма ливада (или
Грамадарци),
разположена на около 2 км след с. Раянци по пътя към с. Трекляно.
Непосредствено след табелата "Община Трекляно" вдясно от шосето има
отклонение, което слиза до р. Треклянска и я пресича по дървен мост. След моста има широка поляна, чешма с три чучура и една-две къщи. Входът на пропастта е високо под билото на хълма над тях, право нагоре по реброто. Най-удобният подход е да се продължи по черния път към махалата. По него след 150-200 м се достига разклон вляво нагоре. Дотук може да се достигне с лека кола. От разклона се тръгва наляво по черния път, който след около 200 м преваля реброто на хълма. Вляво от пътя има ел. стълбове. Веднага след превалянето на реброто се тръгва вдясно право нагоре по него. Пътека няма, върви се през поляни и нискихрасти, впоследствие по-нагоре се навлиза в дъбова гора, която от тази страна се пресича бързо и се излиза на гола поляна на ската, осеяна с кари. На около 70-80 м. от долния край на поляната, леко вляво, се забелязва големият въртоп на пропастта. Входът е светъл въртоп с диаметър около 15 м и дълбочина 16-20 м. Югозападно от него има втори, по-малък въртоп с отвор, който също води в пропастта. Входът е маркиран с номера на пещерата.
Времето за достигане на пропастта от черния път за махалата е около 30 мин.
Разстоянието е приблизително 1000-1200 м, денивелацията е около 120 м.
Поляната с карите се забелязва още от шосето за с. Трекляно, а също и от дървения мост с поляната и чешмата.
Засечен азимут:
- от дървения мост на р. Треклянска към входа на пропастта: 312ё
Жаблянски манастир
 |
| Жаблянски манастир |
Жабленският манастир е разположен под връх Курилово, в Конявска планина, на 2 км. от южно от с. Жабляно, на 6 км източно от гр. Земен и на 65 км югозападно от София.
Датата на основаването на Жаблянския манастир "Св. Йоан Предтеча" не е известна, но по време на турското робство е бил разрушен. По-късно през 18в. Светата обител е възстановена и е открито килийно училище. От 1879г. до смъртта си през 1881г. игумен на манастира е видният педагог и деец на църковно - националните борби Аверкий Попстоянов.
В днешно време Жаблянският манастир е постоянно действащ и представлява комплекс от от трикорабна, триапсидна и еднокуполна църква (построена през 1884г.), жилищни и стопански сгради.
До село Жабляно има действащ старостилен манастир. Братството наброява повече от 20 монаси, които разполагат със селскостопанска техника и обработват целогодишно огромни масиви от насаждения. Понякога монаси от Жабленския манастир продават своя продукция на пазара Римската стена в София. Жители на „Лозенец" споделят, че манастирските ябълки например изобщо не гниели и лекували най-различни заболявания. Но монасите рядко се появяват на пазарчето. Ако нямате късмет да ги срещнете, ще трябва вие да се разходите до Жабляно.
Нагоре в планината, далеч от хората, с трудно обработваема и неплодородна земя, светата обител беше обречена на забрава, разказва Касиян. Вярата ни обаче остана жива, заради това решихме да започнем градежа на нов манастир - по-близо до хората и тяхното ежедневие, разказа игуменът.
Всичко се строи без никакви дарения, игуменът и монасите сами изкарват парите за градежа на храма, като произвеждат и продават зеленчуци и овошки от близо 1000 дка земя.
Йеромонах Кассиан , изд. на Жабленския манастир (старостилци)
... "Който не следва обичаите на Църквата и за всичко онова, що са заповядали седемте Вселенски църковни събора за св. Пасха и Месецослова, а желае да следва григорианската пасхалия и месецослов, той противодейства на всички определения на светите Събори. Такъв да бъде анатема - отлъчен от Христовата Църква и от събранието на верните. А вие, православните и благочестиви християни, пребъдвайте в онова, което сте научили, ако бъде необходимо, пролейте и самата си кръв за да запазите Отеческата си вяра и изповедание".
Одранишкия манастир
 |
| Църквата на Одранишкия манастир |
Манастирът е възстоновен между 1-ви юли 1999г. и 30-ти май, 2000г.. От 16-ти септември 2001г. се обитава с прекъсвания от духовни лица, като от 1-ви юли 2006г. игумен на манастира и негов единствен обитател е младият и приветлив отец Ефрем, който с охота посреща гостите на манастира и им разказва за него. Манастирът представлява изключително красив и спретнат комплекс от църква, жилищна сграда и 2 параклиса. Параклисите са пищно изрисувани, а изписването на църквата все още предстои.
Знае се, че сегашният Одранишки манастир е бил предшестван от манастир, който е бил възстановен през 1870г. или през 1886г. според различни източници. Иконите и иконостасът са били изработени от братята Иван (иконописец) и Марко (дърворезбар) Хаджиикономови от Банско. За съжаление сведения за първоначалния манастир липсват.
Отправната точка за манастира е село Одраница. Малко преди да се стигне до селото, има отбивка вляво по черен път покрай рекичка, която носи името на махала Шеварна. Над отбивката има табела с ръкописен надпис за манастира. След около 1-2км. се стига до разклон, като отново има табела за манастира. Малко след това има нов разклон, над който няма табела - пътят за манастира е този вляво. След този последен разклон има около 500 метра до манастира, но пътят рязко се влошава и трудно се минава с лека кола.
вторник, 31 май 2011 г.
Земенският манастир
Местоположение на Земенският манастир
Манастирът се намира на един от североизточните склонове на Конявската планина, в началото на Земенския пролом, на левия бряг на река Струма. Разположен е на около 1 км. югоизточно от град Земен, община Земен, област Перник — един от най-малките градове в България.
История, архитектурни и художествени особености
 |
| Земенският манастир |
Манастирът е основан през 11 век. Състои се от църква, камбанария и две сгради. Манастирът не е от най-големите и в момента не се обитава от монаси.
Най-забележителна е най-старата постройка на манастира: църквата, която е паметник на културата. В архитектурно отношение тя заема особено място на Балканите като представител на кръстокуполната архитектура.
Храмът датира от самото основаване на манастира през 11 век и представлява просто кубообразно помещение с размери: дължина 9,18 м; ширина 8,71 м; височина 7 метра (11,20 с купола). Изградена е с добре издялани бигорни блокчета съединени с хоросанова спойка.
 |
| деспот Деян Драгаш и съпругата му Доя |
В югозападния ъгъл на църквата са запазени шест ктиторски портрета, между тях на деспот Деян Драгаш и съпругата му Доя — едни от най-ранните портрети на български боляри и с най-голяма художествена стойност след образите на севастократор Калоян и Десислава от Боянската църква.
Забележително е, че манастирската обител е рухвала и отново възстановявана няколко пъти, а църквата със стенописите е оцеляла повече от 9 века. От проучванията на манастирските архиви е видно, че църквата е укрепвана през 1830 и 1860 година. През 1867 година майстор Миленко Велев от село Блатешница построява първата манастирска сграда, осветена на 20 май(деня на Свети Йоан Богослов) от кюстендилския митрополит Игнатий. Оттогава на този ден всяка година се провежда традиционният пролетен събор за прослава на светеца. В началото на 20 век поп Янаки Митов построява новата манастирска сграда, двуетажна и дълга 40 метра.
 |
| Земенската църква - исторически паметник |
Реставрация
Реставрационни работи са провеждани през 70-те години.
Източник wikipedia
Накратко за забележителностите край Земен
 |
| Уникални стенописи в кръстокупулната черква |
Чистият въздух, старинните и природни забележителности, Земенският манастир и красивото Земенско дефиле по поречието на р. Струма, Одраничкият манастир, както и Дивлянският район, създават добри условия за развитие на туризма.
 |
| Земенски Манастир |
Обителта датира още от 11-ти век и е един от малкото оцелели паметници на българската средновековна архитектура. Копия на стенописите от църквата му се пазят в залите на Националния исторически музей в София. Ктиторските портрети в Земенския манастир са най-старите и с най-голяма художествена стойност непосредствено след ценните образи на Калоян и Десислава на стените в Боянската църква в София. Затова църквата е обявена за национален паметник на културата.
От Земен започва и Земенският пролом на реката – едно от най-дивите, слабонаселени и красиви места в България. Дефилето е с дължина 15 километра и почти през всичките тях има туристическа пътека от Земен към вътрешността.
 |
| Земенското дефиле |
Останките на крепостта показват интензивен живот през различни периоди от българската история, като най-значителни са тези от ранновизантийската епоха и Второто българско царство.
Земънград е оградена от три страни от меандър на реката. Непристъпните скали се издигат до 130 метра над нивото на Струма.
 |
| яз. Пчелина |
На около 10 км в североизточна посока се намира яз. Пчелина, който предлага чудесни условия за отдих и риболов.
 |
| Св. Иван Летни |
Днес това е една от основните причини за посещение на язовира.
