Историята на Земен - Втора част

5:19 stoineff No comments

За построяването на линията работят, както българи и земляци, така и чужденци. Мостовете и тунелите се правят под ръководството предимно на италианци. Началник на строежа в този участък е бил италианският инженер Клинка, когото местните жители боготворели. Той бил млад, енергичен човек, добродушен, весел и сърдечен, бързо се сприятелявал с хората, обичал да общува с тях, разбирал и български език. Много харесвал местните обичаи и традиции, активно се включвал в тях - пеел български песни и се научил да играе ръченица. Клинка заедно с помощниците и колегите си изграждат девет тунела в скалните маси на извисилите се планински хълмове в Земенското дефиле. ЖП трасето следва турски мартшрут от едното време, покрай който сега се наблюдават дивни и пищни горски красоти и останките от средновековните крепосри и кули присъстващи някога по дефилето както и Полско-скакавишкия водопад – третия по височина в България. За съжаление при инцидент при строежа загинали няколко италианци, между които и инженер Клинка. В негова памет сега площада на центъра на Земен носи неговото име.

Строежа на линията в Земенския пролом

Съдбоносно за Белово е решението зa построяване на железопътна гара в средата на неговото землище. Това е повратен момент в икономическото развитие на селището, от който започва оформянето и утвърждаването му като транспортен и стопански възел, макар и от регионално значение.

Жп. линията в Земенския пролом

Железопътната линия прорязала почти по-средата беловското землище. Сградите на железопътната станция и нейните кантони стърчали известно време самотни сред полето. Наоколо не е имало никаква къща. През сегашния площад, стълбището и перона на гарата е текла малка рекичка, която по-късно била отклонена.

Земенското езеро също се е образувало при строежа на линията. Там е било коритото на река Струма, преди да бъде преградено от жп. линията. Образувало се езерце, подхранвано от водите на малко изворче в горния му край.

Образуваното от реката езеро.

Също така в Белово били изградени складове за барут и други материали. Тук се доставяли елементите за мостовите конструкции, релсите, траверсите и скрепиталния материал, прекарвани после с волски коли до мястото на монтажа. В селото започнали да идват и да отсядат за по-дълго време инженери, техници, предприемачи, търговци, машинисти и други специалисти с по-висока култура и образование от местното население и в общуването му с него, те са му окзвали благотворно влияние.

Активирали се търговските отношения. Селяните вече имали на кого да продават яйца, месо, масло, мляко, плодове, ракия и други продукти. Някои започнали да дават помещения под наем. В селото започнали да навлизат повече пари, което дало възможност да настъпят някои положителни промени в бита на населението.

Освен непосредствено заетите работници по строежа на линията, имало и други дейности, в които били заети не по малко работници. В Белово били разкрити кариери за камъни и баластра, използвани за строежа на линията. Тук се правели траверсите, а голяма част от тях се добивали от горите на близките села.

Всички италиансли инженери, техници и монтажисти, които участвали в строежа на линията са живели тук.

Предприемачите си удържат на думата и

НА 26 ЮЛИ 1909Г. (стар стил или 9-ти август нов стил) ЖП. УЧАСТЪКЪТ Е ОФИЦИАЛНО ОТКРИТ ОТ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ АЛЕКСАНДЪР МАЛИНОВ, МИНИСТРИ, ИНЖЕНЕРИ, ЖУРНАЛИСТИ И ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МЕСТНАТА ВЛАСТ И НАСЕЛЕНИЕТО...

Подраняването в дадения срок за построяването на трасето Радомир-Земен-Кюстендил се дължи на 13-километровата отсечка Раждавица-Кюстендил тъй като тя е преминала през равнини и овощни градини и построяването е било много по-лесно и бързо.

В деня на откриването на железопътна станция Земен, се стекло масово населението от околните, дори и далечни села, да видят влак, а които искали можело да се повозят безплатно до Кюстендил. Проведено било голямо тържество и общинският съвет в Белово обявил решение всяка година, на този ден да се провежда селски събор. Тази традиция и сега съществува за прослава на железницата, която е вдъхнала живот на този край и е създала по-добро бъдеще за Земен. Това е най-големият и най-популярен събор и сега в цялата околност, който се посещава от много хора.

Прокарването на линията променя много облика на селищата през които тя минава. В първите години след пускане в експлоатация, минава композиция за превоз на пътници и товари и още на същия ден се връща в столицата, заради малкото пътници които имало.

През 1930 година вече минават по три влака дневно. До края на втората световна война (1945),линията вече се ползва и за превоз на най-различни стоки за пазар и бита (плодове, грозде, дървесина, строителен камък и др.).

За периода от 1950-1960 година нарастват товаро-разтоварните дейности по маршрута София-Кюстендил, броят на пътниците се увеличава поради по-голямата сигурност на живота и замогването на населението, започва по-широко използване на специализираните вагони – цистерни, саморазтоварващи се и хладилни вагони и др.

1989 – започват да пътуват по-малко хора което довежа до по-малко влакове по линията. В края на ХХ в трафика на товари също намалява.

През 2006 година по трасето София-Радомир-Земен-Кюстендил тръгват нови дизелови мотриси „Дезиро” на „Сименс”

Гара Земен 100 г. след откриването на жп. линията.

Исторически политически и икономически превратности възпрепятстват повече от столетие реализацията на построяването на коридор №8 – Скопие-Гюешево-Кюстендил-Земен-София-Бургас-Варна като част от коридора свързващ Адриатическо море с Черно море. Инициативата за коридор №8 винаги е идвала от страна на Италия. Предвидено е по него да премине основният трафик от Азия към Европа. Чрез двете български пристанища Варна и Бургас по магистрала "Тракия" и Подбалканската линия стоките и товарите могат да стигат до Италия. Железопътната линия в посока изток - запад по продължение на Коридор №8 е дълга 339 км през територията на Македония. В момента е изграден участъкът Кичево-Скопие-Куманово, който е дълъг 152 км. Липсата на поддръжка обаче е довела до разрушаването на вече изградените стотина стълба от армиран бетон за мостовете, които трябва да се строят. Повредени са и насипите за жп линията. От българска страна жп линията е стигнала до граничния пункт Гюешево и е готова за свързване. България винаги е настоявала и действала за свързването на София и Скопие с влак, но македонските правителства дали под въздействие на Белград преди или заради финансови причини бавеха проекта.

Още при откриването на гарата, с много голяма острота изпъкнал въпросът за здрав мост над Струма, който да осигурява достъп на хора и транспортни средства до селото по всяко време на годината. Такъв мост бил направен за две години и открит на 9 август 1911 г. Мнозина от близките села запремествали дюкяните си по близо до гарата и скоро се оформила търговсата улица. Били построени ханове, кръчми и гостилници по тази улица.

Мирният живот, както на цялата страна, така и на Белово, бил прекъснат от Балканската война през септември 1912 г. и последвалата я Междусъюзническа война от 1913 г., а след това и Първата световна война. По военните фронтове загиват мнозина от Белово, много жени остават вдовици, а децата им сираци. Тътена на близкия бой със Сърбия отеквал и в Земенската котловина. Със влакове идвали войници, качвали се бежанци, търсещи по-добър живот. След подписването на несправедливия Ньойски договор, който отнемал на България "западните покрайнини", Белово се оказало на 25 км. от границата.

През 1924 г. е утвърден първият регулационен план на селото. Очертани са парцели и е прокарана главната улица, създаден е площад, който скоро се възприел като нов естествен център. Започнало изграждане на жилищни постройки - по-голямаат част - двуетажни къщи.

С указ 86 от 26 март 1925 г. село Белово се преименува на село Земен, като взима името на жп. гарата.

Скоро се разширило варопроизводството, появили се нови варници, а произведеният материал се отличавал с високо качество. Започнал усилен добив на дървесина в района и околните села. Разраснало се земеделието и животновъдството. Земен отговарял на всички изисквания за един добър курорт и скоро започнал да привлича много летовници от София и други по-големи градове. За нуждите на летовниците през 1934 г. Общинският съвет отредил терен за строеж на летовище в местността "Орлово гнездо", който по-късно се превръща в училищен лагер.

През декември 1926 тържествено е открита нова, специално постоена за целта, училищна сграда. Преди това учебните занятия се провеждали в малка едноетажна сграда, а след това в частни домове. Наред с училището се появява още едно културно средище през 1924 г. - читалището "Светлина", чийто театрален колектив подготвя и изнася театрални представления пред Земенската публика.

През 1923 г. група ентусиазирани младежи създали физкултурното дружество "Пирин". И до днес така се нарича футболния отбор на Земен.

През 1935 г. е изграден първия водопровод в Земен, разширява се и електическата мрежа.

През 1941 г. е издигнат паметник за загиналите във войната офицери, подофицери и войници от селата на общината. Мястото е определено там, където сега се намира сградата на читалището, по късно е преместен в двора на училището, а накрая остава на алеята към поликлиниката, където е и днес.

След Втората световна война

Полъха на Втората световна война започнал да се усеща през 1939 г., когато започва подготовката на местното население. След две години, през март 1941, в Кюстендил било настанено главното командване на немската армия и през гара Земен започнали да минават немски войници и машини, а в небето често се чували военни самолети. Живота се усложнил в последвалите години: икономиката се влошила, храната не стигала, а наред с това и страх витаел сред населението, защото често прелитали вражески самолети. Бомбардировките в София отеквали в този край. Наблизо паднал дори и един английски самолет.

След 09.09. 1944г. и края на войната започва бурно развитие на икономиката, развиват се множество прадприятие и дружества. Увеличава се добива на дървесина, вар и чакъл от кариерите. Все повече хора напускат околните села , купуват парцели и строят къщи. Това налага строеж на нови улици, разширяване на водопроводната и електрическата мрежа, канализация, изисква се повече доставка на стоки за бита и обзавеждането. Създават се удобни транспортни връзки с близките села и региона. Започва строеж на няколко жилищни блока и асвалтирането на улиците. Развива се образованието и културата.

След 30 години на устрояване и развитие, Земен получава статут на селище от градски тип и на 4. 09. 1974 г. е обявен за град. По този повод на 29. 09. е проведено голямо тържество в двора на училището, където Земен официално е провъзгласен за град, териториално-административен център на Земенската община със 18 съставни селища.

През 1950 г. е открита сградата на читалище "Светлина", изградена с общи усилия на цялото население. В нея има голям салн с обширна сцена,съблекални и прилично обзавеждане. Притежава не малък книжен фонд в читалищната библиотека. В миналото се посещавало и киното, там са работили успешно самодейни колективи.

От 1957г. в Земен съществува клон на Държавна спестовна каса.

През 1965г. е построена обществена баня, която работи близо 30 години. След това е закрита, а през 2006г. е съборена.

През 1979 . отваря врати детската градина, построена на удобно за целия град място, с просторен двор, локално парно отопление и всички удобства.

В началото на септември 2009г. завърши ремонта на детската градина, проведен по проект на "Красива българия".

На 24 август 1984г. е официално открита двуетажната сграда на поликлиниката. За известно време в нея е открито болнично отделение, което съществува до 1996г. След закриването му, здравното заведение изпълнява пункт за спешна медицинска помощ, в който има квалифицирани лекари, стоматолози и медицински сестри, голяма част от които са местни хора. Спешна медицинска помощ разполага с две ново линейки, коитоуспешно обслужват района на общината.

На 9 май 1986г. е се открива Клуб на пенсионера, който ежедневно се посещава от голяма част от пенсионерите.

На 24 октомври 1987 г. окончателно е завършена и открита новата сграда на СОУ "Св. св. Кирил и Методий". През следващите години се наблюдава нарастване на хората с по-високо образование. От земенското училище са излезлиспециалисти в почти всички области на живота - учени, инженери, учители, лекари, юристи, офицери, административни и стопански дейци и общественици, техници, механизатори и др. През есента на 2009г. беше завършен цялостен ремонт на училището.

На 29 октомври 1988 г. се открива младежкият дом, който се налага като безпорно средище на общесвения и културен живот в града. След като дълго бе незползваем, сега в него има дискотека.

През 1992г. е пуснат в експлоатация новият мост над Струма и жп. линията.

Гара Земен е една от най-оживените гари по линията София - Кюстендил. През последните години има спад на превозваните пътници и товари. Има изгледи за свързването на тази линия с Македонските железници и Земен да се окаже на международния транспортен коридор № 8 , който в бъдеще ще свърже адриатическото крайбрежие на Албания с българското черноморие.

Posted in: Земен,История