Историята на Земен - Първа част

5:04 stoineff No comments

Земен от средновековието до днес

В месторазположението на днешния град Земен е имало селище от най-далечната древност, през Средновековието и след него. И макар, че са намерени доказателства за съществуването на населено място, те не хвърлят голяма светлина за живота на хората по тези земи.

Особено ценни източници на информация за Земен през Средновековието са некрополите, крепостните и селищните развалини и останки, разрушени и оцеляли църкви и манастири. Въпреки тези многобройни веществени доказателства и паметници, без наличието на писмени сведения и документи не е възможно да се определи и посочи от кога съществува селището Белово. Също толкова неясен е и произхода на името "Белово", въпреки че има много истории за произхода му.

Средновековието и военно-стратегическото разположение на Белово

С идването на средните векове, дошло времето на строежи на крепости и отбрана на Белово. Животът и съдбата на това селище и на неговото население били тясно свързани с ролята, която изпълнявал Земенският пролом. При военни конфликти по него прониквали чужди войски, настъпващи към вътрещността на България. При настъпателни походи, проломът е давал възможност за скритото им придвижване и в редица случаи за използването му като удобен изходен пункт.Типичен пример за това е походът на българсите войски, предвождани от цар Михаил Шишман за кървавата Велбъждска битка. Поради това още в най-древни времена е било оценено военнo-стратегическото значение на Земенския пролом и са изграждани характерните за отелни епохи допълнителни заградителни съоръжения, които са подсилвали естествените му защитни прегради. На много места в пролома и около Земен личат и сега отломките от градежния материал или основите на цели каменни зидове, върху които са се извисявали непристъпни крепости и наблюдателни кули. Със средствата за водене на бойни действия в миналото, тези крепости са били много трудно преодолими от нападателите и удобни за предаване на бързи съобщения. Тези крепости са били съществена съставна част от една цялостна, добре проектирана и изградена система, която е просъществувала от древността до падането на България под турско робство, когато били напълно и завинаги унищожени. От тази система най-големи крепости били "Пирия" (на вливането на Блатешничка река и Струма),"Орлите" (на входа на земенсия пролом, на левия бряг на Струма) и ,разбира се, известната крепост "Земенско кале" в дефилето, чиито останки все още стърчат няколко метра над земята, споени с невероятно здрава варова смес. Укреплението стои все още, сякаш неподвласно на времето, в почти същия вид, в който го е видял Константин Иречек при неговите пътувания по България през 1883 година. Тогава той го описва така "...Около 100 метра над повърхността на Струма се белеят, върху една мъничко достъпна чука,каменните основи на просторно градище. Казват го Земенско кале. Целият този непроходим терен край теснините на Струма от Белово до Ръждавица се нарича от населението Земен."

През времето на антивизантийските въстания Земенският пролом останал със важно стратегическо положение и наблизо станали няколко важни битки и освен за защита, служел и като коридор за Българските армии.

Турското робство и пътят през Белово

По времето на турското робство и особено след появата на огнестрелните оръжия, проломът на Струма между Земен и Ръждавица загубил предишното си военно-стратегическо значение, но неговата сравнително добра проходимост се запазила. Стопанската му роля се разширила в тази част на Турската империя - той станал най-прекият път за хора и стоки.

Селяните от Белово били задължени да оказват съдействие на постовете за охрана в пролома.

Запустяването на средновековната църква и изоставянето на селското гробище около нея подсказват, че вероятно за известно време , по неизвестни за сега причини по времето на турското робство, селото да е било обезлюдявано. След това постепенно дошли нови хора и се заселили отново тук.

Хайдути и освобождение

По времето на хайдутството в планините около Белово са бродили хайдутските дружини на известни в този край войводи. Някои от техните имена са достигнали до нас, но много са и тези които историята е забравила. В последните години преди Освобождението дори е направен опит за сваляне на турската власт, но за съжаление се провалил, защото организаторите са издадени на турците.

Освобождението на България от турско робство предизвикало рязка промяна в Кюстендил и неговите околности. Турското население, чиновници, военни, търговци и полицаи избягали. Освободените българи вече нямало на кого да доставят продуктите от турските имоти. Стоки през прохода вече не се пренасяли. Търговците минавали по новоизградения удобен път Кюстендил - Радомир през Коньовската планина. Така близо три десетилетия Белово се оказало в голяма изолация и през това време в него не настъпили осезателни промени. Закътано в полите на обграждащите го планини, откъснато от оживени пътища, опасано и разделено от буйните, през по голямата част на годината, води на Струма, то продължавало своето идилично съществуване. Активни стопански връзки с околните и по-далечни села не се поддържали.

От Освобождението до края на Втората световна война

Данните от първото преброяване на населението на 31.12.1888 год. показват, че Белово имало тогава 681 жители, което го нареждало на 13-то място между 70-те села на Радомирска околия. През 1905 год. жителите му нарастват на 908 души.

За пръв път през 1882 година, при извършената териториално-административна реформа , Белово станало общински център.

Едва в началото на века започнали да се създават по-благоприятни условия за икономически подем на Белово. Тогава започнало строителството на шосето до Радомир. Тук няма как да не споменем събитието, което възродило селището и му дало бъдещо развитие, а именно строежа на жп. линията - София - Гюешево.

Плановете за построяването на жп. линията минаваща през Земен за известни още от 1897 г. На 11 февруари 1897 година народното събрание приема закон за доизграждането на четири жп. линии, сред които и Радомир-Земен-Кюстендил-Гюешево. На 13 декември 1897г. Народното събрание приема закон за построяването на жп. линия Радомир-Земен-Кюстендил до границата към Егри-Паланка. По-късно се провежда търг спечелен от „Петров, Джумаев и сие” за сума от 12 475 000 златни лева. В средата на следващата година печелившите подписват договор с правителството за построяването на Радомир-Земен-Кюстендил-Гюешево, но поради разногласия по-късно строежът е спрян.

През 1904 година била скючена българо-турска спогодба, с която България се задължава да построи жп. линията до Гюешево в срок до 1910 г., а турция от Гюешево до Куманово в срок до 1912 г. През ноември 1904 парламентът одобрява 100 млн. Заем сключен с Парижко-Холандска банка с част от който трябва да се построи и линията Радомир-Земен-Кюстендил. Българската страна веднага се заела с изпълнение на договора и през 1905г. е проведен търг за стрителството на на жп. линия Радомир - Гюешево, с обща дължина 89 км. След подписване на договора с българското дружество, спечелило търга(собственик предприемача Иван П. Златин.), веднага започва усилено стрителство, за което са наети много общи работници от населените места, през които минава трасето на линията. Техническото ръководство, монтажът и другите по-сложни работо по съоръженията се извършвали от италиански фирми. Предвидения срок за строежа на линията е 3 години - до 1 август 1909г.
Следва продължение ...

Posted in: Земен,История