Запознаване с пещерите

7:39 stoineff No comments

(по дефилето на река Струма)

Димитър Бибишков - Огледален Свят

Любимото занимание на близнаците Го и Ми беше ходене по релси. Надпреварвахме се, кой ще извърви по-голямо разстояние, без да стъпи на земята. Да балансираш по тези тесни железа не е много лесно. Увлечени в такива състезания - машинистите често спираха влаковите композиции, слизаха и ни дърпаха ушите. Но това не помагаше, жп прелезите и жп мостовете, отнемаха голяма част от нашето време...

Когато по улиците на Кюстендил, особено по площада карахме велосипеди, обърнати с гръб, събирахме много наши съграждани и курортисти, а татко плащаше глобите в полицията, където ни прибираха велосипедите, а нас ни задържаха. Там, все пак, бяха снизходителни към бай Киро - железаря, който е бил знаменосец към дружеството на колоездачите, състезател и областен първенец и т.н.
Един ден отидохме до водопада над спирка Скакавица между гарите Ръждавица и Земен. Минути след нашето изкачване скалата се срути и събори половината от олтара на черквата, която беше на ръба на скалата. След това без никакъв страх, се катерехме по скалните блокове, които приличаха на къщи без врати и прозорци.

Димитър Бибишков -Скакавишки водопад

Този земен трус беше усетен в града.
Струма със своите загадъчни води, които миеха подземните скали, ни привличаха със особен интерес. Когато влязохме в една от дупките, изненадата и радостта бяха големи, защото ги открихме над реката и над Земенския манастир.
- Най-после ще запалим борината, която носехме винаги при влизане в дупките на скали! - казваше близнакът ми.
- Не е зле да поискаме от татко карбитната лампа, която служи за фар на английския мотоциклет БСА с кош от 600 куб.
Слизайки на гара Земен, веднага отидохме на манастира и там заварихме само свещеника и една монахиня, която предложи топла бобена чорба и големи филии хляб. Казахме, че ще се катерим по скалите и тя ни даде едри глави чеснов лук.
Налагаше се няколко пъти да палим борината, защото силното течение я угасваше. Карбитната лампа татко не я даде, за да не изгърми в ръцете ни. Зад първия завой настъпи непрогледна тъмнина. Кибритените клечки бяха овлажнени, а борината все ни угасваше и настъпваше мрак. Митко се уплаши и започна да плаче. Минаха часове, а ние бяхме направили 50-60 крачки.
Когато Митко разбра, че няма нищо страшно, освен тъмнина, настояваше да се върнем. Като слепци, опипвайки стените на пещерата, пълзяхме по обратния път, без да усещаме нищо.
Минаваха часове, а желанието ни беше час по-скоро да излезем навън. След дълго лутане видяхме и някакви светлини.
Скоро разбрахме, че това са светлините на фаровете на влака, а ние бяхме над тунела. Не помня как се озовахме в манастира и кога сме заспали. Но когато се събудихме, пред нас стоеше татко с бяло лице. Изразът му на загрижен баща ограничи нашите бъдещи приключения с големи обещания.

Но как ни беше открил?

Като бивш телеграфист в пощата, след като майка ни му заръчала да ни намери на всяка цена, той започнал да върти телефоните на всички близки села, но не и на гарите... Един железничар му казал, че двете деца, които били при срутването на водопада при спирка Скакавица, сега били в манастира над гара Земен. Обиколил той селото и научил, че ние сме в манастира. Заканвал ни се да ни накаже, но като ни видял - се успокоил и така без бой се прибрахме у дома.

Из първият дневник - Ученическият



к.м.н. д-р Г. Икономов - корабен лекар далечно плаване и рекордьор на книгата Гинес

Posted in: дефилето на река Струма,Култови местности