Административно устройство на Община Земен

Население: 2 033 [1]
Надм. височина: 593 m
Пощ. код: 2440
Тел. код: 07741
МПС код: РК (Пк)

Администрация

Област: Перник
Община: Земен
- кмет
Димитър Сотиров

Села в Община Земен
* Беренде
* Блатешница
* Враня стена
* Габровдол
* Горна Врабча
* Горна Глоговица
* Дивля
* Долна Врабча
* Еловдол
* Жабляно
* Земен
* Калотинци
* Мурено
* Одраница
* Падине
* Пещера
* Раянци
* Смиров дол

Божидар Димитров и Димитър Недков - за Земен и масоните

Черквата на Земенския манастир

Тук съм събрал видео от едно предаване на Божидар Димитров - Памет Българска

Връзката на масоните със Земен

Връзката е Димитър Недков и книгата му "Заплахата Дан Браун"

Ето биографията му:
Димитър Недков е посветен в тайните на масонството Свободен зидар. Участник във възстановяването на масонските ложи в България след демократичните промени през 1989 г. Заемал длъжността Велик оратор на Великата ложа на Старите Свободни и Приети зидари на България. Съучредител на Върховния съвет на тридесет и трета и последна степен на Стария и Приет Шотландски ритуал на масонст-вото в България. Изследовател на историята на световното масонство и развитието на братството на Свободните зидари по българските земи. Лектор на международни конференции по темите за тайните общества и ролята на масонството за възхода на цивилизациите. Автор на книгите "Масоните се върнаха в България" (1998); "Третото хилядолетие на масонството" (2000); "Поученията на масонството" (2005) и "Светът на масонството" (2008). Член на Международната академия на илюминатите в Рим.

Това казва самия той за книгата си:

"Колкото и странно да звучи, този роман се основава на реални факти и събития. Някои популярни, други - известни само на малцина. Историята е в пряка зависимост от достъпа до познанието на пишещите и четящите.
Същността на масонството е смес на митични, библейски и исторически трактовки съобразно гледната точка на времето. Историята на Свободното зидарство има своя символичен и фактологически ракурс. Изгубената тайна на масонството се отнася до произхода му, който е известен на малцина. Те пазят тази тайна, обвита в мистерии.
Знаейки, че Бог ще накаже хората заради греховете им с потоп и огън, няколко души взели мерки да запазят знанието за оцелелите. Създателите на геометрията Йавал, на музиката Иувал, на металургията и ковачеството Тувалкаин и на тъкачеството Ноема - затварят в два стълба формулите на своите познания. Тези две колони открива след потопа Хермес. Той става първият разпространител на изгубеното познание. Или архитектът на първата масонска ложа на земята.
Световната масонска общност не е еднородна маса, управлявана от невидим център. Днес има над 75 вида масонски системи, 50 практикувани ритуала, около 30 регистрирани масонски Ордена. 36 са комасонските сдружения, допускащи участието на жени в Братството. Известни са най-малко 6 академии на посветените. Придобиват се над 1400 различни вида масонски степени, претендиращи за пазители на неразкрити тайни.
В България днес има няколко Велики ложи. Всяка от тях претендира да е принципал на масонските идеи. Около пет-шест хиляди българи - мъже и жени, твърдят, че са посветени в тайните на масонството. Самият спор за оригиналност между тях по същество ги отдалечава от философията на масонската доктрина.
Масонството е изиграло изключително важна роля в развитието на Третата българска държава. Още по-съществено е значението му за демократичните промени след 1989 г. Този факт се подминава мълчаливо от официалните историци. Все пак нали ложите на масоните са общества, които съхраняват тайни!" - Авторът

Ето и видео по въпроса:

Въпреки, че Люба Кулезич казва някои откровени глупости: "...село Земен... стенописи от ІVв. ..." и други съмнителни неща важното в случая е, че има доста истини..

Запознаване с пещерите

(по дефилето на река Струма)

Димитър Бибишков - Огледален Свят

Любимото занимание на близнаците Го и Ми беше ходене по релси. Надпреварвахме се, кой ще извърви по-голямо разстояние, без да стъпи на земята. Да балансираш по тези тесни железа не е много лесно. Увлечени в такива състезания - машинистите често спираха влаковите композиции, слизаха и ни дърпаха ушите. Но това не помагаше, жп прелезите и жп мостовете, отнемаха голяма част от нашето време...

Когато по улиците на Кюстендил, особено по площада карахме велосипеди, обърнати с гръб, събирахме много наши съграждани и курортисти, а татко плащаше глобите в полицията, където ни прибираха велосипедите, а нас ни задържаха. Там, все пак, бяха снизходителни към бай Киро - железаря, който е бил знаменосец към дружеството на колоездачите, състезател и областен първенец и т.н.
Един ден отидохме до водопада над спирка Скакавица между гарите Ръждавица и Земен. Минути след нашето изкачване скалата се срути и събори половината от олтара на черквата, която беше на ръба на скалата. След това без никакъв страх, се катерехме по скалните блокове, които приличаха на къщи без врати и прозорци.

Димитър Бибишков -Скакавишки водопад

Този земен трус беше усетен в града.
Струма със своите загадъчни води, които миеха подземните скали, ни привличаха със особен интерес. Когато влязохме в една от дупките, изненадата и радостта бяха големи, защото ги открихме над реката и над Земенския манастир.
- Най-после ще запалим борината, която носехме винаги при влизане в дупките на скали! - казваше близнакът ми.
- Не е зле да поискаме от татко карбитната лампа, която служи за фар на английския мотоциклет БСА с кош от 600 куб.
Слизайки на гара Земен, веднага отидохме на манастира и там заварихме само свещеника и една монахиня, която предложи топла бобена чорба и големи филии хляб. Казахме, че ще се катерим по скалите и тя ни даде едри глави чеснов лук.
Налагаше се няколко пъти да палим борината, защото силното течение я угасваше. Карбитната лампа татко не я даде, за да не изгърми в ръцете ни. Зад първия завой настъпи непрогледна тъмнина. Кибритените клечки бяха овлажнени, а борината все ни угасваше и настъпваше мрак. Митко се уплаши и започна да плаче. Минаха часове, а ние бяхме направили 50-60 крачки.
Когато Митко разбра, че няма нищо страшно, освен тъмнина, настояваше да се върнем. Като слепци, опипвайки стените на пещерата, пълзяхме по обратния път, без да усещаме нищо.
Минаваха часове, а желанието ни беше час по-скоро да излезем навън. След дълго лутане видяхме и някакви светлини.
Скоро разбрахме, че това са светлините на фаровете на влака, а ние бяхме над тунела. Не помня как се озовахме в манастира и кога сме заспали. Но когато се събудихме, пред нас стоеше татко с бяло лице. Изразът му на загрижен баща ограничи нашите бъдещи приключения с големи обещания.

Но как ни беше открил?

Като бивш телеграфист в пощата, след като майка ни му заръчала да ни намери на всяка цена, той започнал да върти телефоните на всички близки села, но не и на гарите... Един железничар му казал, че двете деца, които били при срутването на водопада при спирка Скакавица, сега били в манастира над гара Земен. Обиколил той селото и научил, че ние сме в манастира. Заканвал ни се да ни накаже, но като ни видял - се успокоил и така без бой се прибрахме у дома.

Из първият дневник - Ученическият



к.м.н. д-р Г. Икономов - корабен лекар далечно плаване и рекордьор на книгата Гинес

Галерия от уникални снимки на Земен

Снимките са предоставени от Димитър Апостолов

Фотограф: Ивайло Атанасов


За да видите изображенията в цял размер кликнете върху снимките.

р. Струма

Земенското дефиле

Земен от въздуха

Езерото - място за релакс през
уикендите

Вародобив и Кариери

Скакавица - дъга

Земенските ритли

Скакавица

Земен и Масоните

Земен получи страхотна реклама. Свързаха името на манастира с масоните.

Изковаване на гвоздеите за разпятието

Бестселърът на Димитър Недков "Заплахата Дан Браун" напълни с туристи манастира в Земен. 300 посетители се наредиха на опашка пред храма "Св. Йоан Богослов", за да търсят следи от масоните и да чуят легенди за кръстоносците и храма на цар Соломон.

Болшинството от дошлите във филиала на Националния исторически музей директно признали, че са били път до Земен, след като прочели книгата на Недков. Те били заинтригувани от разкритието, че предрешен като обикновен посетител, в манастира е идвал лично покойният папа Йоан-Павел Втори. "Питат ни какво е видял той и какво уникално има в този средновековен храм, строен през XI век", разказаха уредниците.

Манастирът, който не е действащ, а е музей, годишно се посещава от стотици любопитни туристи. През зимата обаче малко хора ни навестяват, призна екскурзоводът Зоя Милева. През декември например в книгата са записани 180 души. От началото на януари досега обаче те са двойно повече.

Освен за тайни символи на масоните туристите се интересуват и от слуховете, че рицарските общества на тамплиерите също са харесали манастира и са правили край него някои от тайнствата си. Според легендата през Земен са минали и кръстоносците. Те пък са търсили храма на Соломон по писмени знаци от стенописите. Чували сме, че през този район е имало римски път, признават екскурзоводите.

Свързват с масоните уникална фреска на Разпятието

"Изковаване гвоздеите за Разпятието" е най-ценният стенопис в манастира. Той е от XIV в. и е част от своеобразен комикс на пътя към Голгота. Целият храм е зает от три рисунки - издигането на кръста, разделянето на дрехите на Христос и изковаването на гвоздеите. Те на практика са първият битов сюжет в българската живопис. Част от рисунките са заличени от времето. Основната част от стенописите датира от ХIV в. Автор е самобитен местен майстор, който обаче не се придържа към официалните течения в нашата средновековна стенопис.

Сцената "Изковаване гвоздеите на Разпятието" е разположена фронтално пред "Разделяне на дрехите". На преден план са двама мъже, облечени в къси туники, които седят около пещ с вид на кошер. По-възрастният държи с лявата си ръка големи клещи, поставени в пещта, а дясната му ръка е протегната назад, като се опира на правоъгълен малък дървен сандък.

По-младият мъж раздухва огъня с голямо кръгло духало, закачено с въжета за дървена стойка. На втори план е наковалнята. В лявата част е изобразен голобрад ковач, който държи с клещи в лявата си ръка гвоздей върху наковалнята, а в дясната чук. Фигурата вдясно е на жена, ако се съди по прибраните с панделка коси, по видимо нежния силует и кройката на дългата й дреха. Тя държи чук с двете си ръце, като е замахнала с него над наковалнята.

"Гвоздеите на Разпятието" се споменават за първи път едва след като св. цар Константин и майка му Елена намират Христовия кръст в околностите на Ерусалим през 326 година. До ХIII в. обаче няма никакви данни за неговото изковаване. По-късно такива са открити във френски и английски ръкописи от края на ХII в. и началото на ХIV век.

Първият от тях е текст и миниатюра от библиотеката на лорд Лестър, а вторият е от псалтира на кралица Мария Английска. Третият е в Земенския манастир, разказа докторът по богословие Виктор Банов. Илюстрациите и в двата ръкописа се различават от изображението в Земенската църква както по подробностите и инвентара, така и по броя на действащите лица.
Легендата за изковаването на гвоздеите тръгва от английския вариант на сагата за жената на ковача евреин: "Един евреин търси някой да изкове гвоздеите, с които Христос ще бъде прикован на кръста. Отправя се към един ковач, който отказва под предлог, че ръката го боли, и тя наистина по чудодеен начин го заболява.

Жената на ковача обаче се съгласява да изпълни поръчката.
Нашият и западните паметници са с един първоначален източник - изкуството на Християнския изток от първите десетилетия на VIII в. под идеологията на византийския император Лъв III Сириец. Много от изследователите обаче са озадачени от мотивите в земенската фреска. В нито един от вариантите на легендата не се говори, че ковачът и жена му са евреи. Евреин бил този, който поръчал изковаването на гвоздеите. Загадка е и включването на жена в рисунката в Земенския храм.

Учени спорят за символиката

Много наши учени се опитват да разгадаят символите на единствения в Европа стенопис. Според някои зографът е бил повлиян от масоните и е вплел в рисунката символизма на Строителите. Според други пък той просто е копирал научени неща в Европа, където по това време в разцвета си е строителството на готически катедрали, повечето от които са вдигнати от масони.
Стенописите са водили в Земен масони от Европа. Последното посещение е от пролетта на 2007 г. Тогава в храма идват Зидари от Рим със съпругите си. Внимателно изучават фреските, но нито дума не обелват пред уредниците. Единственото, което споделят, е интересният централен купол на черквата.

Анна Георгиева

Източник Стандарт

Още за Земен и масонството в България

Землячески събор в Калища

Последната събота и неделя на месец юни в село Калища, или Калище както го пишат в официалните документи се провежда традиционния "Землячески събор". Хората се прибират в родните места и виждат свои близки и роднини.

За да разберете защо е наречено така селището ще ви разкажа една традиционна легенда, която се носи от уста на уста в околностите:

Според легендата, един млад турчин искал да вземе българска мома за харема си и избрал мома от селото. Тя го наръгала с нож и баща му се заканил да превърне цялото село само в пепел и калище.

Според друга легенда преди много години селото се е казвало Калинка. През 17 век настанала чумна епидемия и хората започнали да измират. За да оцелеят здравите, селото взема решение да се премести на ново място, близо до старото. Без покъщнина, оставяйки близките си болни в старото село, хората се заселили на новото място и започнали всичко отначало. Заразените останали в старото село и техните близки всеки ден им оставяли храна до параклиса на гробището. За да изплашат чумата хората кръстили новото село с грозното име Калище.

Ако познавате хора в Калища Заповядайте и се насладете на празника, ако не... просто отделете 2-3 часа от времето си и заповядайте..