Featured Video

сряда, 4 януари 2012 г.

Сурва, обичаи и нрави




    Един от най-древните, а и уникални български обичаи е сурвакарството. То е познато във всички краища на страната ни. Както млади момчета, така и ергени обикалят домовете на близки и познати. Държейки украсени дрянови пръчки сурвакарите отправят пожелания за богат урожай, богатство, здраве и късмет. Едва ли има някой, който да не е чувал благословията: “Сурва, сурва година, весела година, златен клас на нива, червена ябълка в градина, едър клас на нива, пълна къща със коприна, голям грозд на лоза, живи-здрави догодина, догодина до амина!”... Бил съм сурвакарче много пъти и винаги съм се чудел какво означава думата сурва? Питал съм различни хора, а те отговаряха – Ами, така се казва, така са ни учили и нас...Сурва е за здраве, за късмет, за берекет... 

     Особената дума не ми даваше покой дълго време, но попадайки на сведения за боговете на траките изведнъж всичко стана ясно. Преди повече от две хиляди години дедите ни са почитали слънцето. Софокъл свидетелства, че небесното светило е върховния бог на конелюбивите траки. Те са го наричали с различни имена. Някои от тях са Сурегет, Сургаст, Суротер, Сура... Частицата СУР е имала значение слънце в древния език на нашите предци. От Сур-слънце идва и нашата дума Сурва. Казвайки сурва, дечицата всъщност произнасят едно от имената на нашия най-стар бог! Сурва и Бог са две названия за върховното божество на предците ни – слънцето. Багайос е фригийския бог на светлината, от Багайос идва нашата дума Бог. Свързана е с багра- червен цвят, багря-боядисвам в червено, божур-червено цвете. Имената, с които траките са наричали слънцето са познати и на индо-арийците. На санскрит бага и сур означават слънце. Бага, сура са и думи за бог, божество.

     За тези, които са запознати с историческите извори този факт не носи объркване. Особените думи не са дошли от Индия на Балканите. Не, точно обратното е вярно. Луций Ариан е пределно ясен пишейки, че тракиецът Дионис е основоположник на религията на индийците. Дионис научава индийците да строят, да обработват земята, да добиват метал. Според римския автор тракиецът Дионис е създателят на индийската цивилизация...Именно мъдрият тракиец дава особените думи за слънце на дравидското население на Индия. За съжаление тези факти се укриват от редица недобросъвестни личности, които се опитват да изкарат дедите ни иранци по произход, а и твърдят, че Сурва е ирански празник. 

      Премълчаването на важни исторически сведения обаче нито е почтено, нито е е присъщо на прогресивната наука. Този метод не допринася изобщо за разкриването на истината за дедите ни и за тяхната вяра. Нужно е да се споменат изворите, в които са дадени подробности за религията на нашите предци...и за имената на божествата им. Пишейки за вярата и обичаите на старите българи Теофилакт Охридски казва, че поради скитското суеверие те почитали слънцето, луната и звездите, принасяли в жертва и кучета (жертвите на тракийската богиня Зеринтия са кучета).От разговора между княз Омуртаг и гърка Кинамон също разбираме още веднъж, че дедите ни почитат слънцето, луната и звездите. Гръцкия летописец не споменава как точно българите са наричали слънцето, но това може да се разбере сравнявайки с други исторически извори. В писанията си Теофилакт Охридски ( а и много други автори) определя дедите ни катоскити- народ обитаващ Добруджа и Черноморските степи от дълбока древност.Скитите обаче са определени като (северен) тракийски народ от Теопомп и Ст.Византийски. Самото име скити е обяснимо на български език. Проф. Г. Ценов бе първия, който показа, че скити е преведено от гърците като скитащи и се обяснява със ст. блг. глагол скытати се – скитам... От Херодот знаем, че скитите наричат бога на слънцето с името Гетосур...Скитското название Гетосур е сродно на тракийските Сурегет, Сургаст,Суротер, Сура...Те пък са древните варианти на нашата дума зора (утренно слънце) имаща диалектна форма зура... Сурва, зора, зарево, зура са различни думи за слънцето възникнали в различни епохи.Името Сурва е останало непроменено защото е било считано за свещено. Когато благославят сурвакарите всъщност отправят молитва към най-древното, а и най-почитаното божество по нашите земи-слънцето. Без него няма топлина, няма здраве, няма живот. Напълно естествено е, че дедите ни са му се кланяли.

 В по-късни времена се получава така, че основните добродетели на християнството, а именно честност, истина и почтеност, са и качества на богът на слънцето. Това е довело до синтеза на две религии, който явно е доста успешен, иначе нямаше да може да просъществува в хармония толкова дълго време... За мен няма никакво съмнение, че ние сме потомци на древен балкански народ. Във вените ни тече кръвта на хора, които още в далечното минало са избрали пътя на доброто. Предците ни са тръгнали от примитивното, преминали са през много изпитания и в крайна сметка са се превърнали в носители на светлината. Такива са били векове наред, това е и най-важната част от наследството, което те са ни оставили...Цялото ни народно творчество е пропито с упорит стремеж към позитивното, преклонение към почтеното и възхвала на праведното. Българските песни, обичаи, обреди и предания са отражение на духовния свят на дедите ни. Хубаво е да помним, че сме потомци на народ, който е наричан в миналото най-праведен и честен. Хубаво е да вървим и по стъпките на предците ни. Те са оцелели не само заради физическите си качества, но и благодарение на многото си добродетелите. Именно духовността пази народността. 

 Павел Серафимов

събота, 1 октомври 2011 г.

Актуални спортни новини онлайн

Спорт онлайн
RSS to JavaScript

петък, 22 юли 2011 г.

Ос 4 "ЛИДЕР"


Лидер
Mярка „Прилагане на стратегии за местно развитие”

Подходът ЛИДЕР създава финансови възможности и дава власт на местните хора и общности да развиват своите селски райони. Подходът ЛИДЕР се основава на партньорство между различните заинтересовани страни на териториално ниво. Основно звено са местни инициативни групи (МИГ), които се формират от представители на обществения и частния сектор. Те разработват местни стратегии за развитие на селските райони и кандидатстват за финансиране на тези стратегии по настоящата мярка на Програмата за развитие на селските райони (2007-2013).

В разработваните стратегии местните инициативни групи могат да включват мерки, разписани по Ос 1, 2 и 3 на програмата. МИГ могат да прилагат и други дейности, извън описаните в трите оси, ако докажат, че те допринасят за постигането на целите на програмата и разработят одобрени процедури за допустимост и прилагане на дейностите.

Помощта ще е под формата на субсидия за прилагане на стратегии за местно развитие.

Мярка „Междутериториално и транснационално сътрудничество”

В обхвата на тази мярка могат да се финансират два вида сътрудничество:


Междутериториално сътрудничество - Този вид сътрудничество се реализира в България между два или повече селски района, обхванати от МИГ.

Транснационално сътрудничество - този вид сътрудничество може да бъде между селски райони, обхванати от МИГ, в България и други страни-членки, както и между селски райони, обхванати от МИГ, в България и подобни структури в трети страни. В този случай допустими за подпомагане са само разходи, свързани със селски райони в рамките на България.

Мярката ще подпомага:

Подготовка на съвместни проекти – предварителни проучвания и техническо планиране (например развитие на туризма, нови форми на енергия);
Разработване на нови продукти или услуги като туристически услуги, основани на общо наследство; разработване на гама от традиционни занаятчийски продукти, вдъхновени от общи традиции;
Създаване на възможности за съвместно производство на стоки или услуги;
Съвместен маркетинг на местни продукти (местни марки, общи туристически пакети, развитие на нови пазарни ниши за местни продукти, и т.нат.);
Опазване на споделено природно и културно наследство;
Изграждане на капацитет: споделяне на опит, добри практики и поуки в сферата на местното развитие чрез напр. общи публикации, мероприятия, побратимяване (обмен на ръководители на програми и служители), и съвместна или координирана работа за развитие;
Други дейности с ясни ползи за селския район, подпомагащи постигането на целите на стратегиите на МИГ.


Мярка "Административни разходи на МИГ, придобиване на умения и оживяване на територията"


Подмярка 1: Текущи разходи, придобиване на умения и оживяване за местни инициативни групи (МИГ), прилагащи стратегии за местно развитие

Ще се подпомагат разходи за:
Разходи за участие на МИГ в дейности на Националната селска мрежа и Европейската мрежа за развитие на селските райони;
Разходи за други консумативи и поддръжка.

Подмярка 2: Придобиване на умения и оживяване на територии за потенциални местни инициативни групи

Мярката ще се прилага в селските райони на страната и ще подпомага:
Проучвания на селските райони (териториални, социално-икономически анализи и др.) за целите на подготовката на стратегия за местно развитие;
Обучение и създаване на възможности и умения на екипа, участващ в подготовката и прилагането на стратегията за местно развитие;
Обучение на лидери и други обучения, необходими за подготовката и прилагането на стратегии за местно развитие;
Информиране, промоционални дейности и семинари за популяризиране на стратегиите за местно развитие;
Подготовка на молби за кандидатстване за избор на местни инициативни групи;

назад

Ос3 "Качеството на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика"

Подобряване на селското стопанствоМярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности”

Мярката цели насърчаване на инвестиции за започване и разширяване на неземеделски дейности в селските райони (определени селски общини). Областите за разнообразяване, включват следните бизнес-сектори:
Развитие на услуги в селския туризъм;
Местно занаятчийство;
Преработка, продажба и маркетинг на земеделски продукти, които не се подпомагат по мярка 123;
Социални услуги за селското население;
Създаване/обновяване или подобрение на работилници за поддръжка и ремонт на машини и съоръжения;
Производство на енергия от възобновяеми източници (на био-горива от биомаса; на биогаз, когенератори на биогаз);

Субсидията ще е до 70% от допустимите разходи в зависимост от размера на кандидатстващото предприятие (микро, малко или средно).
Прочетете още за Мярка 311 »


Мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микро-предприятия”

Мярката предоставя помощ за първоначални инвестиции и консултантски услуги на микропредприятия в селските райони (определени селски общини). Субсидират се материални и нематериални инвестиции и консултантски услуги за маркетинг и мениджмънт на:
Новорегистрирани микро-предприятия;
Съществуващи микро-предприятия в селските райони;

Помощ се отпуска за сектори като:
Преработвателната промишленост (дървопреработване, производство на мебели, леко машиностроене, преработка на биомаса, производство на енергия от възобновяеми източници и т.н.);
Услуги като туризъм, отдих и спорт, обучение, социални грижи и здравеопазване и др. ;

Субсидията е до 70% от допустимите разходи.



Мярка 313 „Насърчаване на туристическите дейности”

Мярката подпомага в определни селски общини:
Туристическа инфраструктура и атракции за посетителите (например посетителски центрове за представяне на местното природно и културно наследство; музеи, изложения на открито и закрито; съоръжения за рафтинг, лов, катерене и други спортове, заслони и съоръжения за безопасност и т.н.);
Развитие и маркетинг на туристическите продукти (разработване и промоция на интегрирани туристически продукти, стратегии и информационни материали; изграждане на електронни системи за резервации и др.) ;

Финансовата помощ е до 100% от допустимите разходи за проекти на общини; до 70% от допустимите разходи за проекти на юридически лица с нестопанска цел


Мярка 321 „Основни услуги за икономиката и населението на селските райони”

Мярката предоставя помощ за инвестиции, насочени към подобряване на основните услуги за населението и икономиката на селските райони. Подпомагат се инвестиции в определени селски общини по следните направления:
Културни дейности за населението на селските райони (културни центрове, театри, библиотеки);
Услуги, свързани със свободното време, отдиха и спорта (спортни центрове, младежки центрове и др.);
Образование и обучение (училища и центрове за обучение);
Социални и здравни услуги (детски градини, ясли, домове за дневни центрове за възрастни хора), здравни услуги, специализирани транспортни услуги за инвалиди и др.;
Услуги, свързани с използването на информационни и комуникационни технологии и центрове за бизнес, обучение и услуги;
Изграждане, реконструкция и рехабилитация на общински пътищата и мостове;
Изграждане и рехабилитация на водоснабдителни системи и съоръжения;
Изграждане и рехабилитация на канализационни системи и съоръжения;
Изграждане или рехабилитация на малка инфраструктура за управление на животинските отпадъци
Инвестиции за подобряване на енергийната ефективност

Не се подпомагат инвестиции в следните направления:
Изграждане на мрежи за широколентов достъп до Интернет в слабо обслужваните райони;
Инсталации за производство на топлинна или електрическа енергия за общините от възобновяеми източници;

Финансовата помощ е:
в размер до 100% от одобрените разходи за проекти на общини.
в размер на 70% от общите допустими разходи по проекта за читалища или юридически лица с нестопанска цел




Мярка 322 "Качество на живот и разнообразяване на възможностите за заетост"

Мярката подпомага в определни селски общини следните дейности:
Реконструкция и обновяване/ремонт на обществени сгради с религиозно значение;
Изготвяне на селищни устройствени планове или планове за обновяване на населеното
място.

Финансовата помощ е до 100% от общите допустими инвестиционни разходи, за проекти на общини;

Когато кандидатите за подпомагане са читалища, юридически лица с нестопанска цел, финансовата помощ е в размер на 70% от общите допустими разходи;

Когато кандидатите са граждански дружества на физически и/или юридически лица, създадени с цел извършване на строителни работи във връзка с обновяване на фасади на частни сгради, финансовата помощ е в размер на 50 на сто от общите допустими разходи.

назад

Ос 2 "Подобряване на околната среда и селската природа - (управление на земята)"


Плащания за фермери от планински райони
Мярка 211 „Плащания за природни ограничения на фермери в планинските райони”

По мярката ще се изплащат компенсаторни плащания за фермери от планинските райони, регистрирани като земеделски стопани по реда на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Планински райони са землища:
Със средна надморска височина над 700 м.;
Със среден наклон на терена над 20%;
Със средна надморска височина между 500 и 700 м. в комбинация със среден наклон на терена над 15%.

Финансовата помощ ще е под формата на годишни компенсаторни допълнителни плащания за ха. При размер от 0,5 до 50 ха по 90 евро на ха, за частта от 50 до 100 ха по 40 евро.

Мярка 212 „Плащания на фермери в райони с ограничения, различни от планинските райони”

По мярката ще се изплащат компенсаторни плащания за фермери от необлагодетелствани райони, различни от планинските, които са ниско продуктивни. Това са землища с индикатор на средно претеглена категория на земеделската земя с 80% по-ниска от средната за страната ( или категория от 6та до 10та.) и землища, външна граница на ЕС.
Финансовата помощ е под формата на годишни допълнителни плащания за ха. При размер от 0,5 до 100 ха по 50 евро на ха, за частта от 100 до 200 ха по 20 евро.

Мярка 214 „Агроекологични плащания”

Мярката реализира дейностите на Националната агроекологична програма (НАЕП) в следните пет направления (схеми):
Земеделски земи с висока природна стойност (ВПС)
Характеристики на ландшафта (включва и традиционно отглеждане на овощни култури);
Традиционно животновъдство;
Биологично земеделие;
Опазване на почвите и водите;
Агроекологично обучение;

Прилагането на отделните схеми ще се извършва поетапно. Финансовата помощ е под формата на компенсаторни плащания, различни по петте направления, съответно на база ха биологично отглеждана култура, на глава добитък от традиционна порода и др.


Мярка 223 „Първоначално залесяване на неземеделски земи”

Мярката ще се прилага за временно неизползвани земеделски и неземеделски земи на цялата територия на страната. Дейностите, които ще се подпомагат ще са:
Залесяване (създаване на план за управление и определяне на типа месторастене; почвоподготовка, сеене или засаждане, дейности за направляване на естественото редуване на видовете, ограждане на залесената територия и др.)
Поддръжка (презасяване или презасаждане и отглеждане на младите горски култури до 5 години след залесяването)
Финансовата помощ ще зависи от разходите за създаване в зависимост от вида на културите, като са определени максимални размери.

Мярка 226 „Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности”

По мярката ще се изплаща финансова помощ за гори от цялата територия на страната за следните дейности:
Възстановяване (почистване на площите, пострадали от горски пожари, ветровали или насекоми; презалесяване на пострадалите гори, чрез използване на местни дървесни видове; създаване и поддръжка на депа за съхранение на дървесината в случаите на природни бедствия);
Превантивни дейности за борба с горските пожари (създаване на противопожарни полоси; създаване и поддръжка на противопожарна инфраструктура; строителство, подобряване и поддръжка на горски пътеки и площадки за хеликоптери; строителство, подобряване и поддръжка на водни пунктове за борба с пожарите; закупуване и строителство на наблюдателни пунктове, средства за наблюдение и комуникация; строеж на лесокултурни прегради);

Помощта ще е под формата на единични невъзстановими плащания.

назад

Ос 1: "Подобряване на конкурентоспособността на земеделския и горски сектори" ІІ - част

Европейски фондове
Мярка 122 „Подобряване икономическата стойност на горите”

По мярката ще се подпомага изработване на лесоустройствени проекти за частни гори, осветления и прочистки в издънкови гори, кастрене в борови култури под 40 годишна възраст, отгледни сечи в млади иглолистни култури, закупуване на подходящо оборудване за дърводобив.

Вид на финансовата помощ:
- До 50% от допустимите инвестиционни разходи в общия случай. До 60% от одобрените разходи за проекти от необлагодетелствани райони или райони, включени в Натура 2000.
- До 100% от всички допустими разходи, но не повече от 50.000 EUR годишно за общини от селските райони на България;



Мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства”

Подкрепата ще е под формата на временна помощ за тези полу-пазарни стопанства, които имат икономически потенциал за развитие. Полупазарни земеделски стопани са собственици на малки стопанства или дългосрочни арендатори, произвеждащи главно за собствена консумация, като същевременно продават част от продукцията си.

Размерът на помощта за полупазарните стопанства е 1 500 евро на година за стопанство. Помощта се предвижда за 5 години.


Мярка 142 ”Създаване на организации на производители”

Помощ ще бъде отпускана за създаването на организации на производители и покриване на техните административни разходи. Плащанията ще подпомогнат създаването и административната дейност на организациите на производители.
Финансовата помощ ще се предоставя в продължение на 5 години. Размерът на помощта се изчислява всяка година, въз основа на стойността на годишната пазарна продукция на организацията. Тя е равна за първата, втората, третата, четвъртата и петата години, съответно на 5 %, 5%, 4%, 3% и 2% за обем на продукцията до 1 млн. евро. За размер на реализираната продукция над 1 млн. евро, съответно 2,5%, 2,5%, 2,0%, 1,5% и 1,5%. Общият размер на помощта не бива да надвишава следните стойности 100 хил. евро за първата година, 100 хил. евро за втората година, 80 хил. евро за третата, 60 хил. евро за четвъртата и 50 хил. евро за петата година.
 към Европейски фондове   към Ос1 ІІ ра част

Ос 1: "Подобряване на конкурентоспособността на земеделския и горски сектори" І -ва част



Ще разделя темата на 2 части за да е по - лесна за възприемане пък и всеки желаещ да открива по - лесно подходящата програма за него


Мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”

Чрез мярка 121, всеки земеделски производител може да финансира проекти в сферите: гъбопроизводство, зърнопроизводство, млекопроизводство, производство на плодове и зеленчуци, а също така и месодайно животновъдство, (свиневъдство, птицевъдство и говедовъдство). Години наред, Сибола работи с най-добрите доставчици на земеделска техника необходима за изпълнението на всеки един проект. В допълнение, ние разработваме европейски проекти за създаване на трайни насаждения, оранжерии и ферми за охлюви.

Помощта по мярката се предоставя за инвестиции в материални или нематериални активи, които подобряват цялостната работа на земеделското стопанство като:

- Закупуване, строителство и обновяване на сгради и други недвижими активи, използвани за производствени нужди от земеделското стопанство, в т.ч. и за опазване на околната среда;
- Закупуване и инсталиране на нови машини, оборудване и съоръжения, необходими за подобряване на производство (за опазване на околната среда, за съхранение и подготовка на продукцията за продажба, за получаване на топлинна или електроенергия чрез преработване на биомаса и др.);
- Създаване и презасаждане на трайни насаждения;
- Закупуване на софтуер;
- Пред-проектни проучвания, хонорари за архитекти и консултанти;

Субсидиите по мярката ще са:
- До 50% от допустимите инвестиционни разходи в общия случай;
- От 55% до 75%, в зависимост от това дали проектът е в планински район, дали е от млад селскостопански производител или е свързан със защита на водите от замърсявания с нитрати;


Мярка 123 „ Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”

По мярката ще се субсидират инвестиции в материални или нематериални активи, които подобряват цялостната работа на предприятията и се отнасят до мляко и млечни продукти; месо и месни продукти; месопреработка; плодове и зеленчуци, гъби; пчелен мед; зърнени, мелничарски и нишестени продукти; растителни и животински масла и мазнини; индустриални и медицински растения, маслодайна роза, билки и непреработен тютюн; готови храни за селскостопански животни (фуражи); гроздова мъст, вино и оцет.

Допустими за подпомагане са всички сектори, свързани с производство на енергия чрез преработка на растителни и животински продукти от първична и вторична биомаса (без рибни продукти). Ще се подпомагат секторите, свързани с преработка и/или маркетинг на горски продукти – без производство на мебели.

Вид на финансовата помощ:
- До 50% от реално одобрените инвестиционни разходи по проекти за микро, малки и средни предприятия;
- До 25% от реално одобрените инвестиционни разходи по проекти на предприятия, които не са микро, малки или средни, но са с по-малко от 750 работника или с оборот по-малък от 200 милиона евро.



Мярка 111 „Професионално обучение и информационни дейности, включително разпространение на научни знания и иновативни практики за заетите в земеделието и горите”

По мярката ще се финансират образователни курсове, информационни дейности като семинари, демонстрационни проекти, информационни сесии, работни срещи и др. Темите трябва да касаят земеделието, харанително-вкусовата промишленост и горското стопанство, като могат да бъдат:

- Технически (нови технологии, въвеждане на иновационни практики и др.);
- Икономически (законодателство, счетоводство, управление, маркетинг и др.);
- Екологични и др;

Субсидията ще е до 100% от одобрените разходи за описаните дейности.


Мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери”

Помощта по тази мярка ще се предоставя за създаване на стопанства на млади фермери (18-40г), които за първи път ще ръководят селскостопанско производство и имат адекватни професионални умения.
Финансовата помощ ще е до 25 000 евро, платими на два пъти.
1. Първо плащане в размер на левовата равностойност на 12 500 евро - след одобрение на заявлението за подпомагане.

2. Второто плащане след проверка на изпълнението на бизнес плана на младия фермер, за всяка цяла икономическа единица увеличение спрямо първоначалното състояние на земеделското стопанството се изплащат левовата равностойност на 2 500 евро


Мярка 143 „Консултантски услуги”

Мярката ще осигурява помощ за подготовка на бизнес планове и планове за развитие на земеделски стопанства, консултантска помощ по време на реализирането на проект, както и технологична консултантска помощ. Най-крайните бенефициенти по тази мярка са полу-пазарни стопанства в процес на преструктуриране, организации на производители, млади фермери, земеделски производители, заявили желание да участват в мярката „Агроекология”, на които консултантската помощ ще бъде осигурявана безплатно.

Subscribe To RSS

Sign up to receive latest news